Чарлс Буковски

Чарлс Буковски Henry Charles Bukowski
американски писател
CharlesBukowski-2.jpg
Роден	16 август 1920 г. Андернах
Починал	9 март 1994 г. Калифорния
Погребан	Ранчо Палос Вердес, САЩ
Националност	американец
Учил в	Градски колеж на Лос Анджелис
Работил	поет, новелист, писател на къси разкази, колумнист
Литература
Период	от 1940 г.
Течение	Бийт поколение
Известни творби	„Жени (роман на Буковски)“
Повлиян	Албер Камю, Антон Чехов, Антонен Арто, Дейвид Хърбърт Лорънс, Ду Фу, Ърнест Хемингуей, Езра Паунд, Е. Е. Къмингс, Фьодор Достоевски, Франц Кафка, Хенри Милър, Джеймс Търбър, Джон Фанти, Кнут Хамсун, Ли Бо, Луи-Фердинан Селин, Шъруд Андерсън
Семейство
Деца	3
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Чарлс Буковски в Общомедия

Хенри Чарлз Буковски (Шаблон:Lang-en) е американски поет, романист и публицист, известен с безкомпромисния си, често даже циничен език, любовта си към обществените низини като литературна тема и безразборния си личен и професионален живот.

Биография

Роден е на 16 август 1920 в Андернах на Рейн, Германия, кръщелното му име е Хайнрих Карл Буковски. Майка му, Катерина Фет, е германка, а баща му, Хенри Буковски - американски военнослужещ от полски произход. През 1922 г. семейството се премести в Лос Анджелис, Калифорния. Детството на Буковски е трудно. Неговият баща е разносвач на мляко и по това време семейството живее много бедно. Баща му никога не пие, но редовно бие сина си, крещи му и упражнява всякакъв тормоз върху него. През пубертета на Буковски се появява изключително силно акне, по цялото си тяло има пъпки, заради които пропуска една година училище. След училище Буковски следва журналистика в Лос Анджелис, от това време датират и първите му литературни опити, които не са много успешни. Много години Буковски сменя нископлатени работи, лежи за кратко в затвора (заради пиянство) и в психиатрия. През 1943 е обявен за физически и психически негоден за военна служба.

През 1947 Буковски се запознава с Джейн Бейкър, с която той живее до началото на 50-те. През 1952 започва работа като пощальон в Американските пощи. През 1955 заради кръвоизлив е приет в болница. След изписването му започва да пише стихове. Края на 1955 се жени за Барбара Фрай, с която се развежда 3 години по-късно. Барбара, която произхожда от заможно семейство, е писателка и едновременно с това издателка на едно малко списание за литература „Harlequin”. В началото на 1958 Буковски отново започва работа в пощите, този път сортира писмата. Неговите преживявания като пощенски служител са описани в романа „Поща” (оригинално заглавие: “Post Office”).

Началото на 60-те Буковски издава стихотворения в списанията „Outsider” и „Open City”. Докато работи в пощата пише седмична колонка в „Open City”. Една част от разказите са издадени по-късно във формата на книга, озаглавена „Записките на стария мръсник” (“Notes Of A Dirty Old Man”).

През 1964 се ражда дъщерята на Буковски – Марина Луиза Буковски. Той никога не е бил женен за майката на момичето, Франсис Смит. В едно интервю през 2000 Марина (сега Марина Буковски Стоун) изразява много позитивно мнение за баща си и го описва като любящ баща.

През 1969 Буковски напуска пощата и се опитва да се издържа само от писателската си дейност.

В началото на 70-те Буковски има афера с Линда Кинг. За връзката си с Линда Буковски е пише в романа си „Жени” (“Women”). През 1977 Буковски се запознава с Линда Лий, с която живее с няколко прекъсвания от 1978 до края на живота си. Те се пренасят заедно в къща в Сан Педро и се женят 1985. Буковски умира от левкемия на 73 години, през март 1994 в Сан Педро, Калифорния.

Творчество

Буковски е страстен почитател на класическата музика (любим композитор му е Густав Малер), комарджия и алкохолик. Като литературни образци приема Антон Чехов, Ърнест Хемингуей, Луи-Фердинан Селин, Достоевски, Кафка.

Неговите истории са често от части автобиографични и сатирични. В стихотворенията си се придържа в кратки, лесно разбираеми изречения, не се придържа към рима или ритъм. Буковски пише на твърд и директен език. Буковски не е най-прочутият автор в Америка, но за много той е мит и култ. Бил е приеман в Европа изключително добре.

По сценарий на Буковски е сниман филмът „Barfly” с Мики Рурк и Фей Дънауей. Режисьор е Барбер Шрьодер, за който да снима филм по сценарий на Буковски е било сбъдната мечта. Продуцент на филма е Франсис Форд Копола. Самият Буковски участва във филма за малко като клиент на бара, в който се развива част от действието. “Barfly” излиза на екран през 1987 и носи известност на Буковски сред широката публика в САЩ. “Barfly не е велик филм — казва самият Буковски — но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия.” През 2005 излиза филмът по едноименната книга на Буковски „Factotum” с Мат Дилан и Лили Тейлър в главните роли.

За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност...”. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”

Предпочитаният декор на неговите съчинения е Лос Анджелис, градът, в който изкарва по-голямата част от живота си.

Сред авторите, към които Буковски е изказвал особена симпатия, са Ърнест Хемингуей, Достоевски, Чехов, Луи Фердинан Селин, Франц Кафка, Кнут Хамсун, Д.Х. Лорънс и други.

На български

• Любовни истории на обикновената лудост, изд. Архетип, 1991
• Factotum (Момче за всичко), изд. Парадокс, 1994, изд. Фама, 2006
• Поща, изд. Алекс Принт, 1995, изд. Алекс Принт (вестник Труд), 2005
• Жени, изд. Алекс Принт, 1995, изд. Фама, 2008
• Гореща музика, изд. Алекс Принт, 1995
• Холивуд, изд. Алекс Принт, 1997, изд. Фама, 2007
• Криминале, изд. Обединени издатели, 1997, изд. Фама, 2009
• Присмехулнико, пожелай ми късмет, изд. Софттрейд, 2000
• Записки на стария мръсник, изд. Прозорец, 2005
• Всичко на масата, изд. Фама, 2006
• На юг от никъде, изд. Фама, 2008, изд. Фама, 2012
• Любовта е куче от ада, изд. INK, 2009
• Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба, изд. Фама, 2010
• Нощни улици на лудостта, изд. Прозорец, 2011
• Пиянска амнезия, изд. Фама, 2012
• Тежко без музика, изд. Прозорец, 2013

Външни препратки

• Чарлз Буковски в Литернет
• Чарлз Буковски - биография и библиография
• Чарлз Буковски - биография
• Шаблон:Ru икона Преводи на руски
• Шаблон:En икона Творби на Буковски
• Шаблон:En икона Подробна биобиблиография