Направо към съдържанието

Гьобекли тепе: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 37: Ред 37:


== Интерпретация ==
== Интерпретация ==
Клаус Шмид разглежда археологическия обект при Гьобекли тепе като най-древното светилище разкопавано някога. Според Шмид сравнителните и стилистичните анализи на находките от обекта доказват, че се касае именно за древно религиозно съоръжение, което е било посещавано от поклонници идващи от територии отдалечени на 160 km.<ref>[http://archive.archaeology.org/0811/abstracts/turkey.html "The World's First Temple". Archaeology magazine. Nov–Dec 2008. p. 23.]</ref> Предположения, свързващи символите и ориентация на мегалитните находки с конфигурациии от звездното небе, за сега остават по-скоро спекулативни.<ref>Collins A., and Hale R., (2013) [http://www.andrewcollins.com/page/articles/Gobekli_Sirius.htm ''Göbekli Tepe and the Rebirth of Sirius'']</ref>
Клаус Шмид разглежда археологическия обект при Гьобекли тепе като най-древното светилище разкопавано някога. Според Шмид сравнителните и стилистичните анализи на находките от обекта доказват, че се касае именно за древно религиозно съоръжение, което е било посещавано от поклонници идващи от територии отдалечени на 160 km.<ref>[http://archive.archaeology.org/0811/abstracts/turkey.html "The World's First Temple". Archaeology magazine. Nov–Dec 2008. p. 23.]</ref> Предположения, свързващи символите и ориентация на мегалитните находки с конфигурациии от звездното небе, за сега остават по-скоро спекулативни.<ref>Collins A., and Hale R., (2013) [http://www.andrewcollins.com/page/articles/Gobekli_Sirius.htm ''Göbekli Tepe and the Rebirth of Sirius'']</ref><ref>Alessandro De Lorenzis, Vincenzo Orofino, Archaeological Discovery, Vol.03 No.01(2015),[http://file.scirp.org/Html/5-1140033_53506.htm ''New Possible Astronomic Alignments at the Megalithic Site of Göbekli Tepe'']</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 17:02, 18 ноември 2016

Гьобекли тепе
Местоположение
37.2231° с. ш. 38.9225° и. д.
Гьобекли тепе
Местоположение в Турция
Страна Турция
ВилаетШанлъурфа
Археология
ВидСветилище
ПериодX-VIII хилядолетие пр.н.е.
КултураДокерамичен неолит A
Докерамичен неолит B
Сайтmuze.gov.tr/muze-detay?sectionId=SGT01&distId=SGT
Гьобекли тепе в Общомедия
Карта с местонахождението на Гьобекли тепе

Гьобекли тепе (Шаблон:Lang-tr, „Шкембе хълм“) е археологически комплекс от неолитната епоха, разположен на 15 километра североизточно от град Шанлъурфа и на 2,5 km от деревния Йоренчик. Това е най-древният мегалит в света.[1] Възрастта му е поне 12000 години, не по-малко от IX хилядолетие до новата ера. Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на каменните колони, предствляващи обикновено някакви животни. Комплексът е засипан с пясък в VIII хилядолетие до новата ера. Археологическите находки в Гьобекли тепе и Невали чори променят революционно представите за ранния неолит в Близкия изток.

Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 1960-те години, но не се знае истинската му значимост. Предполага се, че обектът под хълма е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки от организирани от Немския археологически институт[2] в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Скоро става ясно, че се касае за находки от каменния век.[3] Досега са разкопани само 5% от целия комплекс.

Немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение.[4] Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. е бил зарит и изоставен.

Откритие

Гьобекли тепе като археологически обект е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския университет и Chicago University през 1963 година. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня слой се откриват от византийски и ислямски гробища.[5] Това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 60-те години на XX век. По време на изследването на Бенедикт са открити многобройни кремъчни сечива, огромни варовикови блокове, както и горните части на Т-образните колони, които са сериозни маркери за продължително изследване. Гьобекли тепе е част от земеделските земи на региона, ето защо поколения местни жители често са премествали скални блокове, за да ги ползват за строителен материал, като в този процес е са унищожени много археологически находки.

През 1994 г., немският археолог Клаус Щмид от Германския археологически институт, който преди това работи на обекта Невали чори, прави преглед на археологическа литература за неолитни археологически обекти и установява, че изследователи от Чикагския Университет са изготвили кратко описание на Гьобекли тепе, което впечатлява Шмид и той решава да изследва хълма. През следващата 1995 г. той започва разкопки на мястото, в сътрудничество с музея "Шанлъурфа". Така огромните Т-образни колони са открити, като по някои от тях личат опити за разрушаване, вероятно причинени от местните земеделските производители, които са ги смятали за обикновени едри скални късове.[6] Шмит разкопава също и намиращия се наблизо археологически обект от неолитната епоха Гюркю тепе през 2000 г.[7]

Датиране

Внушителната стратиграфия на Гьобекли тепе свидетелства за многовековната човешка дейност на обекта, като началото на градежа е положено още от Епипалеолита и Неолита (пред-керамичен период) от X хил. пр. Хр.[8]

Описание и особености

Гьобекли тепе е разположен върху плоско безплодно плато, което от север е свързано посредство тесен път със съседна планинска верига. Във всички други посоки планинският хребет е покрит св стръмни склонове и скали.[9] На върха на билото, археолозите са откриват много доказателства за човешко присъствие през различни епохи. Разкопки са проведени на южния склон на хребета и контролно, а също и на запад от черничевите дръвчета, където са открити следи от ислямско поклонение,[10] но археологически находки са намерени из цялато плато.

Платото е трансформирано през вековете от естествената ерозия на терена и каменоделска дейност. Каменните кариери са експлоатирани не само през Неолита, но и през Античността. В южната част на платото са издълбани четири 10-метрови канали, интерпретирани като останки от древна каменоломна, от която са взети правоъгълни блокове за градежа на Гьобекли тепе. От тази кариера са добити вероятно каменните блокове вградени в квадратна сграда на комплекса, от която сега са запазени само основите. Предполага се, че това са останки от римска кула, която е принадлежала към Limes Arabicus (пустинната граница на Римската империя към провинция Arabia Petraea). Това обаче не е потвърдено със сигурност в този момент.[11]

Предполага се, че повечето структури на платото са градени с материал от неолитните каменни кариери. От тези кариери са добити огромните монолитни архитектурни елементи. Профилите им са издълбани в скалата, обособени като блокове, след което са отделени от скалата и монтирани на мястото на градежите.[12] В няколко кариери са открити и закръглени каменни елементи, чието предназначение засега не е ясно. Безусловно може да се твърди,че Т-образните монолитни стълбове са оформени през Неолита, и от тогава не са били повдигани от основите си. Най-големият от тях се намира на северната страна на платото. Той е с дължина 7 m, a Т-образнату му главина е широка 3 m. Теглото му е около 50 тона. Други два недовършени стълба лежат на южния край на платото.

Интерпретация

Клаус Шмид разглежда археологическия обект при Гьобекли тепе като най-древното светилище разкопавано някога. Според Шмид сравнителните и стилистичните анализи на находките от обекта доказват, че се касае именно за древно религиозно съоръжение, което е било посещавано от поклонници идващи от територии отдалечени на 160 km.[13] Предположения, свързващи символите и ориентация на мегалитните находки с конфигурациии от звездното небе, за сега остават по-скоро спекулативни.[14][15]

Източници

  1. ↑ The World's First Temple // Archaeology magazine. Nov/Dec 2008. с. 23.
  2. ↑ Deutsches Archäoligisches Institut
  3. ↑ Curry, Andrew. Göbekli Tepe: The World’s First Temple? // Smithsonian Institution, November 2008.
  4. ↑ smithsonianmag.com "Gobekli Tepe: The World’s First Temple?" By Andrew Curry, November 2008
  5. ↑ Peter Benedict (1980): Survey Work in Southeastern Anatolia. In: Halet Çambel; Robert J. Braidwood (ed.): Prehistoric Research in Southeastern Anatolia I. Edebiyat Fakültesi Basimevi, Istanbul, pp. 151–191.
  6. ↑ a b c d e f g Curry, Andrew (November 2008). "Göbekli Tepe: The World’s First Temple?". Smithsonian Institution. Retrieved 2009-03-14.
  7. ↑ Klaus Schmidt (2006): Sie bauten die ersten Temel. Das rätselhafte Heiligtum der Steinzeitjäger. Die archäologische Entdeckung am Göbekli Tepe. Munich, pp. 83-92.
  8. ↑ Upper Mesopotamia (SE Turkey, N Syria and N Iraq) 14C databases: 11th–6th millennia cal BCE
  9. ↑ Klaus Schmidt: Sie bauten die ersten Tempel. Das rätselhafte Heiligtum der Steinzeitjäger. Die archäologische Entdeckung am Göbekli Tepe. Munich 2006, p. 102.
  10. ↑ Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995-2007. In: Erste Tempel - Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 188.
  11. ↑ Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995-2007. In: Erste Tempel - Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 105
  12. ↑ Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995-2007. In: Erste Tempel - Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 105
  13. ↑ "The World's First Temple". Archaeology magazine. Nov–Dec 2008. p. 23.
  14. ↑ Collins A., and Hale R., (2013) Göbekli Tepe and the Rebirth of Sirius
  15. ↑ Alessandro De Lorenzis, Vincenzo Orofino, Archaeological Discovery, Vol.03 No.01(2015),New Possible Astronomic Alignments at the Megalithic Site of Göbekli Tepe
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гьобекли_тепе&oldid=7575201“.