Абазги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Абазгите (на грузински: აბაზგები; на старогръцки: Αβασγοί) са древен народ, живял по източното крайбрежие на Черно море, предшественици на съвременните абхазци.[1][2] Те се споменават от различни антични автори, като Плиний Стари, Страбон и Ариан, а през VI век византийският историк Прокопий Кесарийски ги описва като войнствени, почитащи дървесни божества и доставящи евнуси за двора на Юстиниан I.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През II век абазгите са подчинени на Римските императори.

През IV век абазгите пиглъщат съседната държава Санигия. В резултат на това санигите не са споменати повеве в историческите източници.

През VIII век същото последва друга държава –Апсилия.

В същото време, една малката група алани, която работи за Юстиниан II, чрез хитрост, внезапно нападнат един от княжествата на абазгите и го побеждават. Тези събития са са описани подробно от Теофан Изповедник в книгата му «Chronograph».[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Olson, James Stuart. An Ethnohistorical dictionary of the Russian and Soviet empires. Greenwood Publishing Group, 1994. ISBN 978-0-313-27497-8. p. 6. (на английски)
  2. Allen, William Edward David. A History of the Georgian People: From the Beginning Down to the Russian Conquest in the Nineteenth Century. Taylor & Francis, 1932. ISBN 978-0-7100-6959-7. p. 28. (на английски)
  3. www.vostlit.info