Абатство Гар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абатство Дьо Гар
Abbaye du Gard
Crouy-St-Pierre (Abbaye du Gard) église en ruines 5921.jpg
France relief location map.jpg
49.9636° с. ш. 2.1033° и. д.
Местоположение в Франция
Вид католическо абатство
Местоположение Flag of France.svg община Кру Сен Пиер, Франция
Изграждане 1137 г.
Абатство Дьо Гар в Общомедия

Абатство Дьо Гар (на френски: Abbaye du Gard, официално наименование "Abbaye Notre-Dame du Gard") е историческо цистерцианско, а впоследствие трапистко абатство, разположено на 18 км северозападно от гр.Амиен, на южния бряг на река Сома, в община Кру Сен Пиер, регион Пикардия, департамент Сом, Северна Франция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Абатството е основано през 1137 г. от Жерар дьо Пикини, видам на Амиен. През 1139 г. строителството на манастира е завършено. Смята се, че Свети Бернар, по пътя си към Фландрия, е посетил абатството. През 1657 г. главен абат е френският кардинал Мазарини. В средата на ХVІІІ век манастирът е разрушен. През 1752-1762 г. част от сградите са възстановени. По време на Френската революция абатстките имоти са конфискувани и продадени, част от манастирските сгради и църквата са разрушени, а монасите са прогонени.

През 1815 г. в абатството се настаняват монаси-траписти, които възстановяват част от манастирските сгради. Сегашната църква е построена през 1824 г. На 26 януари 1826 г., част от монасите напускат манастира и основават новото абатство Мон де Ка. През 1845 г. и останалите трапистки монаси се преместват и възстановяват опустошеното през 1791 г. абатство Сет Фон. След 1845 г., манастира е убежище на монаси от различни религиозни ордени, последно за монахини-картузианки от 1871 г. до 1906 г. Впоследствие манастира е изоставен и постепенно обхванат от разруха. Покривът на църквата е паднал, но внушителните и каменни фасади все още стоят.

На 1 октомври 1967 г. започва работа по възстановяване на основната сграда на абатството от XVIII век. Реставрацията получава четвърта награда за реставрация на обекти-шедьоври в риск през 1971 г. От 1969 г. сградата е обявена за исторически паметник на културата. Понастоящем се предвижда възстановената сграда да се превърне в място за провеждане на семинари и други мероприятия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bernard Peugniez, Routier cistercien. Editions Gaud, Moisenay, 2. Auflage, S. 383−384, ISBN 2-84080-044-6
  • Edouard-Eugène Delgove, L'abbaye du Gard, Livre d'histoire-Lorisse, 1868, 200 с., ISBN 2-75860-386-1
  • E. Delgove, L'abbaye du Gard, Publisher: General Books LLC, 2012 г., 54 с., ISBN 1-23510-223-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]