Абдулхаким Арваси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абдулхаким Арваси
Роден
Починал
1943 г. (78 г.)

Религия Ислям
Националност Флаг на Турция Турция

Абдулхаким Арваси (на турски: Abdülhakim Arvasi) е турски учен, преподавател и писател на произведения по теория на исляма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Абдулхаким Арваси е роден през 1860 г. (в някои документи датира също и 1865 г.) в територия на бившата Османсакта империя, Башкале, област Ван. Живял е в последните години на Османската империя и началните години на ново-устроената турска република. Син е на Мустафа ефенди. Той е един от най-големите ислямски учени, 35-ият подред от „Златната верига“ ислямски учени „Силсиле-и алиййе“. Достигнал е до званието Мюшрид-и кямил (титла за висш учен в тасаввуф (духовните) знания) и е Сеййид (родственик на Мухаммед „алейхиселям“) от рода на имам Али Риза бин Муса Кязим „рахиме-хуллаху теаля“. Всичките му деди, до един, по веригата опиращи се до хазрети Али „радияллаху анх“ са били религиозни учени (алими) и велии (святи хора). Владеел е арабски, персийски и кюрдски език.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

От малка възраст започва да посещава уроците на своя учител и едновременно чичо, известният в целия ислямски свят по онова време, 34-тият подред от „Златната верига“ ислямски учени „Силсиле-и алиййе“ ес-Сеййид Феим Арваси. Той вижда в малкия Абдулхаким голям талант и необикновени умствени способности. Обучва го на най-висшите науки на исляма, след което го удостоява, като свой наследник. Обучението му при него продължава до самата смърт на неговия учител.

Приноси за исляма[редактиране | редактиране на кода]

Оставил е множество ценни произведения. Обучил е множество ученици, най-известни сред които са Хюсейн Хълми Ъшък и известния писател Неджиб Късакюрек

Житейски път[редактиране | редактиране на кода]

През втората световна война, поради извършените от страна на арменските бунтовници въстания и кланета в гр. Ван, остава принуден да се изсели заедно със своите семейство и роднини. След много тежко и мъчително пътуване (в което много от роднините му умират поради тежките условия) с течение на обстоятелствата той и семейството му пристигат в Истанбул. Там получава назначение, като професор на „факултета по тасаввуф“ във Висшия ислямски институт „Сюлеймание“. По-късно получава назначения във всеразлични джамии. В проповедите си е разяснявал същността на вярата в продължение на 30 години. Малко преди края на своя живот, сеййид Абдулхаким ефенди „рахметуллахи алейх“, който е специалист в знанията и по четирите праведни групи (Ханефи, Малики, Шафи и Ханбели), е казал следното:

„През последните 30 години се опитвах да разясня единствено, за имана (вярата) записан в книгите на ехл-и суннетските учени, т.е. опитах се да предам ехл-и суннетското вероубеждение и красивата нравственост на ислямската религия. Ехл-и суннетските учени са взели тези знания от Есхаб-и кирам, а те са ги научили от Ресулюллах....“

Поради проповедите (ваазовете) си в джамиите Еййуб Султан, Фатих, Баязид и Бейоглу Ага в Истанбул, Абдулхаким ефенди става жертва на долни клевети от страна на продажни „религиозни“ (!) личности и зъндъци (врагове на религията) по онова време, служещи на злонамерени хора целящи премахване на ислямските знания и разпространяване на невежието сред мюсюлманите. Поради яростните нападки на тези хора и посредством водената анти-ислямската политика на тогаващното правителство, през септември 1943 г. той е задържан и е заточен от Истанбул в гр. Измир. Отсяда за определено време в хотел „Месеррет“, след което започва да пребивава в една къща използвана, като полицейски арест. На няколко пъти близките му са подавали молби за преместването му в гр. Бурса или Истанбул, но на всяка от тях са получавали отказ. Най-накрая със съдийско решение е позволено да бъде преместен в столицата Анкара. Там отсяда при сина на своя брат Сеййид Фарук Ъшък.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Поради боледуването си, след прекарани 18 дни на легло в къщата на Фарук бей в Анкара, Абдулхаким ефенди умира на 27 ноември 1943 г.

Малко преди да да настъпи сетният му миг, се е той се е надигнал и е отправил следната молитва:

„Я, Рабби! Не притежавам и едно поклонение достойно за Теб. Но аз обичах Твоите приятели и проявявах вражда към Твоите врагове. Опрости ме поради тези мои, обич и вражда!“... След което е добавил:

“...Виждам Арш-и аля (небесата), колко са красиви, колко са красиви...”, с което предал своята душа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]