Аварийна комуникация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аварийната комуникация (на английски: Emergency traffic) е обмен на електронни съобщения, най-често гласови данни чрез радиовръзка, за излъчване и приемане на сигнали за бедствие.

Използването на технически средства и честоти, предназначени за аварийна комуникация, е допустимо само когато живота на хората се намира под непосредствена и неизбежна опасност, и те се нуждаят от незабавна помощ, или предупреждение. Използването на технически средства и честоти за аварийна комуникация при всички други обстоятелства е грубо нарушение на международните закони, както и на повечето местни такива.

Радиочестоти за аварийна комуникация[редактиране | редактиране на кода]

Радиочестоти за аварийна комуникация
служба
честоти
гражданска
9-ти канал (на 27,065 MHz)
морска
2 182 KHz
156,800 MHz
авиационна гражданска
121,500 MHz
военна
243,000 MHz
любителска
VHF
(само в България)[1]
R1
145,025/145,625 MHz
R2
145,050/145,650 MHz
HF
(международни)[2]
3,760 MHz 7,060 MHz 14,300 MHz
18,160 MHz 21,360 MHz

Процедура за аварийна комуникация[редактиране | редактиране на кода]

Започване на нова радиовръзка[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сигнал за бедствие — радиостанцията се настройва на необходимата аварийна честота и се повтаря три пъти думата MAYDAY: „Мейдей, мейдей, мейдей!“
  2. Идентификация — обявява се повиквателния знак, името на кораба, ИКАО-кода на самолета или името на лицето и се потвърждвава искането за помощ: „Тук е ... (позивна или име). Моля за незабавна помощ! (на английски: This is ... asking for help!)“
  3. Аварийна ситуация — съобщава се характера на аварийната ситуация, например: „Пожар на борда“! или „Пострадахме от свлачище“!
  4. Местоположение — съобщават се точните географски координати. Когато те са неизвестни, се обявява последното точно известно местоположение и приблизителното отстояние от него:
    1. Намирам се в точка с координати ... (северна ширина) ... (източна дължина) — на английски: My location is ... North ... East.;
    2. Намирам се на ... (километра) ... (посоката — източно, западно, северно, южно) от ... (последното точно известно местоположение).
  5. Брой и състояние на пострадалите — съобщава се броят на хората и дали могат да се придвижват самостоятелно: „На борда има ... души, няма ранени и трудноподвижни лица“. или „С мен има още ... души, ... от тях не могат да се придвижват самостоятелно“.

Намеса в съществуваща радиовръзка[редактиране | редактиране на кода]

Когато животът на хората се намира в непосредствена и неизбежна опасност, е допустима намеса в радиоразговори на други кореспонденти, за искане на помощ, на всякакви честоти. Изчаква се пауза в разговора, когато единият кореспондент е завършил репликата си, а другият още не е отговорил, и се съобщава:

  1. Искане за прекъсване на връзката — повтаря се три пъти думата BREAK: „Брек, брек, брек!“
  2. Идентификация и причина за прекъсване на връзката — обявяват се повиквателния знак и искането за аварийна комуникация: „Тук е ... (позивна или име), авариен трафик! (на английски: This is ... declaring emergency!)“
  3. Аварийна ситуация, местоположение, брой и състояние на пострадалите — както в предишния раздел.

Обявяването на „авариен трафик“ (на английски: declaring emergency) е равнозначно на искане за помощ със сигнала MAYDAY.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Писмо на БФРЛ Изх.№ 087/03.04.2008 г.. // Българска федерация на радиолюбителите, 03.04.2008. Посетен на 20.07.2012.
  2. Emergency Center of Activity Frequencies. // Посетен на 23.07.2012.