Август Лескин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Август Лескин
August Leskien
германски езиковед

Роден
Починал
Научна дейност
Област езикознание
Образование Лайпцигски университет
Работил в Йенски университет
Лайпцигски университет
Публикации „Ръковоство по старобългарски език“ (1871)
„Граматика на старобългарски език“ (1909)
Повлиян Август Шлайхер

Подпис August Leskien signature.png
Август Лескин в Общомедия

Август Лѐскин (на немски: August Leskien) е германски езиковед, славист, професор в Йенския и в Лайпцигския университет[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 юли 1840 г. в Кил. Следва филология в Кил и Лайпциг, където защитава и докторантура. От 1864 до 1866 г. изучава латински и старогръцки език в Лайпциг. През 1866 г. започва да изучава лингвистика при Август Шлайхер в Йена. Той е един от основателите на младограматическата школа в езикознанието.[1]

Август Лескин е член на Берлинската и Мюнхенската академия на науките, и член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1876 г. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на трудове по индоевропейско, балтийско и славянско езикознание. През 1871 г. пише първото научно „Ръковоство по старобългарски език“, а през 1909 г. „Граматика на старобългарски език“. През 1925 г., посмъртно, е издадена книгата „Приказки на балканските народи“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Declination im Slavisch-Litauischen und Germanischen, Preisschrift der Societas Jablonoviana. Leipzig 1876.
  • Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache. Heidelberg 1871.
  • Grammatik der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache. Heidelberg 1909.
  • Litauisches Lesebuch mit Grammatik und Wörterbuch. Heidelberg 1919. (= Idg. Bibliothek, hrsg. v. H. Hirt und W. Streitberg. 1. Abt., 1. Reihe: Grammatiken 12).
  • Tagebücher 1892-1916, hrsg. v. T. Fuchs und B. Staude. Dresden 2016. (= Bausteine aus dem Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde, hrsg. v. E. Bünz u. a. Band 36).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2589.