Адолф Андерсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адолф Андерсен
Karl Ernst Adolf Anderssen
And00278.png
Информация
Държава Флаг на Германия Германия
Роден 6 юли 1818
Бреслау, Прусия
Починал 13 март 1879
Бреслау, Германска империя

Карл Ернст Адолф Андерсен (нем. Karl Ernst Adolf Anderssen) е немски шахматист, един от най-известните и титуловани майстори на 19 век. Той има дълга шахматна кариера, като на периоди е считан за водещия шахматист в света. Прочут е и до днес със своя комбинационен талант и блестяща игра.

Ранни години[редактиране | edit source]

Андерсен е роден през 1818 г. в Бреслау, в пруската провинция Силезия. Той живее в родния си град през по-голямата част от живота си. Не се е женил никога, съжителства с овдовялата си майка и неомъжената си сестра. Завършва гимназия в Бреслау, след това в университета в родния си град изучава математика и философия. След като завършва, на 29 години той става асистент, а по късно и професор по математика във Friedrichs-Gymnasium. Андерсен живее спокойния, уравновесен, заседнал живот на средната класа в града. Макар че професията му е преподавател по математика, неговото хоби и страст е шахматът.

Андерсен се учи да играе шах от баща си, когато е на девет години. Неговата шахматна кариера се развива бавно, той не е шахматно чудо, в гимназията и университета все още не може да победи по-добрите немски майстори. За първи път става известен с публикацията на шахматни задачи - Aufgaben fuer Schachspieler през 1842 г. По късно през 1846 г. той става редактор на списанието Schachzeitung.

Лондон 1851[редактиране | edit source]

През 1848 г. Андерсен играе мач с професионалния шахматист Даниел Хорвиц, с когото завършва наравно. На базата на този мач и добрата си шахматна репутация Андерсен е поканен като представител на немския шахмат на първия в света международен турнир в Лондон 1851 г. Разходите по пътуването и престоя в Лондон се оказват съществени за ограничените средства, с които той разполага. Хауърд Стаунтон предлага на Андерсен да плати разходите ако трябва от джоба си, в случай че последния не успее да завоюва парична награда от турнира. Това е щедро предложение и Андерсен го приема. В Лондон той побеждава Лионел Кизерицки, Йозеф Сен, самия Стаунтон и Мамадюк Уивил и за всеобща изненада печели турнира.

Андерсен се прославя също и с две от своите неофициални партии. В тях той побеждава с блестящи комбинации, включващи тежки жертви на фигури. Първата, наречена Безсмъртната партия, с белите срещу Лионел Кизерицки през 1851 г. той жертва офицер, два топа и накрая дамата. Във втората, също много красива партия, играна в Берлин през 1852 г. с белите срещу Дюфрен жертвите са по-умерени, но все пак повече от дама и лека фигура.

В следващите няколко години той е смятан от мнозина за най-добрия играч в света, но след завършване на турнира е принуден да се върне към преподавателската професия от финансови съображения. През 1858 г. Андерсен среща американската звезда Пол Морфи в един изключителен мач в Париж, където губи с две победи срещу седем за Морфи и два равни. В този мач Андерсен използва шахматен дебют с 1. а2-а3, наречен по-късно на негово име. Този дебют обаче никога не е бил популярен в сериозни състезания.

Лондон 1862[редактиране | edit source]

Три години след загубата от Морфи Андерсен печели турнира в Лондон 1862. Това е първия международен турнир по система "всеки срещу всеки". От 13 срещи той има 12 победи и единствена загуба от Джон Оуен. По това време Морфи вече се е оттеглил от шахмата. През 1866 г. Андерсен играе мач срещу 30-годишния Вилхелм Щайниц, като губи с 6:8. По време на мача възникват някои нови идеи в областта на шахматната стратегия. Съвременни коментатори смятат, че с този мач Щайниц става световен шампион, но по онова време нито играчите нито някой от съвременниците е излизал с такава декларация. По-късно Андерсен губи втори мач срещу Щайниц.

Баден-Баден 1870[редактиране | edit source]

Най-големия си успех Андерсен постига по-късно в своя живот като печели турнира в Баден-Баден 1870 г. Това е най-силния турнир в историята на шахмата до този момент. Андерсен завършва първи пред стария си противник Щайниц, както и пред силни шахматисти като Нойман и Блекбърн. На 59-годишна възраст Андерсен постига своя последен голям успех - второ място на турнира в Лайпциг. Две години по-късно той умира. Вестник Deutsche Schachzeitung отбелязва смъртта му с некролог от деветнадесет страници.

Творчество[редактиране | edit source]

Адолф Андерсен
Illustrated London News, 1846
Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
Мат в пет хода





Ефектен ключов ход 1. Дb1-e1!!. На 1. ... d2:e1Д следва 2. Td8-d4 f2-f1Д 3. Td4-a4+ Оb5:a4 4. b3-b4+ Дe1:b4 5. a3xb4 Мат.


Външни препратки[редактиране | edit source]

  • The Immortal Game Безсмътната партия с подробен коментар