Вилхелм Щайниц
| Вилхелм Щайниц | |
.jpg) първи световен шампион по шахмат | |
| Лична информация | |
|---|---|
| Местно име | Wilhelm Steinitz |
| Роден | |
| Починал | |
| Кариера в шахмата | |
| Държава |  Австро-Унгария |
| Състезател на |  САЩ |
| Световен шампион | 1886 – 1894 г. |
| Най-високо ЕЛО | 2650 (1886 – 1891)[1] |
| Вилхелм Щайниц в Общомедия | |
Вилхелм Щайниц (на немски: Wilhelm Steinitz; 14 май 1836 – 12 август 1900 г.) е бохемско-австрийски, по-късно американски, шахматист и първият официален световен шампион по шах (1886 – 1894). Освен това е влиятелен шахматен автор и теоретик.
При обсъждането на историята на играта от 1850-те нататък, коментаторите и досега спорят дали Щайниц може да се приема за де факто световен шампион отпреди 1886 г., може би още от 1866. Той губи титлата си от Емануел Ласкер през 1894 г., претърпява поражение и в реванша през 1896-97.
Статистическите системи за рейтинг са като цяло неблагосклонни към Щайниц (в сравнение с останалите световни шампиони) най-вече защото той си взема няколко дълги почивки от състезателната игра. Но анализ, стъпващ върху една от тези системи, го определя като един от най-доминиращите шахматисти в историята. Щайниц остава непобеден цели 32 години между 1862 и 1894 г.
Макар че става „световен номер едно“, осланяйки се на популярния през 1860-те стил на тотална атака, през 1873 г. Щайниц разкрива нов, позиционен, стил и доказва превъзходството му над предходния (т.нар. „романтичен“). Новият подход първоначално е спорен, а според някои дори „страхлив“, но много от игрите на Щайниц показват, че позиционната игра може също да доведе до свирепи нападения, както и романтичната.
Щайниц също е плодотворен автор и пламенно защитава идеите си. Дебатите били толкова яростни и понякога недостойни, че стават известни като „Мастилената война“. Към началото на 1890-те подходът на Щайниц е вече широко приет и следващото поколение върхови играчи изказва признание към теориите му, вкл. наследникът на шампионската титла – Емануел Ласкер.
Старите източници описват характера на Щайниц като избухлив и агресивен, но съвременните изследвания разкриват негови дълги и приятелски отношения с някои играчи и шахматни организации. Най-значимо е сътрудничеството му през 1888–89 г. с Американския шахматен конгрес при съставянето на правила за поведение за бъдещите световни шампионати. Щайниц не умее да борави с финансите си и живее докрай в бедност.
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Щайниц се ражда на 14 май 1836 г. в еврейското гето в Прага (тогава част от Бохемия, област в Австрийската империя). Най-млад от тринайсетте синове на шивача Йозеф-Саломон Щайниц от първата му жена, той се научава да играе шах на 12 години.[2][3] След като на младини изучава Талмуда,[4] той започва сериозната си игра в двайсетте си години, когато напуска Прага, за да учи математика[5] във Виенския политехнически университет.[6] Там Щайниц прекарва две години.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ JamieDelarosa – Prof Elo Ratings of Chessplayers: Past&Present - Who was the best?, 18 Jul 2014.
- ↑ Schoenberg, Harold C. (1981). Grandmasters of Chess (Rev. ed.). New York: W.W. Norton & Co. p. 99.
- ↑ Schulz, Andre (May 11, 2016). The Big Book of World Chess Championships: 46 Title Fights – from Steinitz to Carlsen. New In Chess. ISBN 978-90-5691-636-7.
- ↑ Harding, Tim (September 10, 2020). Steinitz in London: A Chess Biography with 623 Games. McFarland. ISBN 978-1-4766-6953-3.
- ↑ Schoenberg, Harold C. (1981). Grandmasters of Chess (Rev. ed.). New York: W.W. Norton & Co. p. 99.
- ↑ Landsberger, Kurt (2006). William Steinitz, Chess Champion. McFarland & Co. p. 17. ISBN 978-0-7864-2846-5.
- ↑ The World Chess Championship, by I.A. Horowitz, Macmillan, New York, 1973, p. 19; Library of Congress Card Catalog Number 72-80175
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) 35 критични ситуации
- Биография на Щайниц Архив на оригинала от 2010-12-29 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||