Анатолий Карпов
| Анатолий Карпов | |
|---|---|
 руски шахматист, 12-и световен шампион по шахмат | |
| Информация | |
| Държава |  Русия |
| Състезател на |  СССР |
| Роден | |
| Звание | гросмайстор (1970) |
| Световен шампион | 1975 – 1985 1993 – 1999 |
| Най-високо ЕЛО | 2780 (юли 1994) |
| Място в света | 14 – за всички времена |
| Място в държавата | 5 – за всички времена |
| Страница в сайта на ФИДЕ | |
| Анатолий Карпов в Общомедия | |
Анатолий Евгениевич Карпов[1] (на руски: Анато́лий Евге́ньевич Ка́рпов) е 12-ият световен шампион по шахмат от 1975 до 1985 г. и световен шампион на ФИДЕ от 1993 до 1999 г.
Завършва икономическия факултет на Ленинградския държавен университет. Майстор на спорта на СССР (1966), международен майстор (1969), международен гросмайстор (1970), международен съдия по шахмат (2009). Удостоен е 9 пъти с наградата „Шахматен Оскар“ (1973 – 1977, 1979 – 1981 и 1984).
Детство и възход[редактиране | редактиране на кода]
Анатолий Карпов е роден в Златоуст, индустриален град в Южен Урал. Карпов научава правилата на шахмата от баща си, когато е 4-годишен. На 7 започва да играе в местния шах-клуб. На 10 години става шампион на родния си град и покрива нормата за кандидат-майстор на спорта. На 15 става един от най-младите съветски национални майстори по шахмат. Негов треньор от 1963 г. е 6-ият световен шампион Михаил Ботвиник. През 1965 г. се премества със семейството си в град Тула. През 1966 г. дели петото място на първенството на СССР по шах за юноши. През 1968 г. побеждава в 6-кръгов мач-турнир Ваганян и Щайнберг и получава правото да представя Съветския съюз на европейското първенство по шах за юноши през 1969 г., където става шампион. На първенството на СССР през 1970 г. заема 5 – 7 място, а една година по-късно – 4-то място. През декември 1971 г. печели мемориала „Алехин“ в Москва заедно с трикратния шампион на СССР Леонид Щейн и е обявен за новата звезда на Съветския съюз от Ботвиник.
Световен шампион[редактиране | редактиране на кода]
През 1974 г. в мачовете на претендентите за световната шахматна корона Карпов побеждава на четвъртфинала Лев Полугаевски (+3, -0, =5), на полуфинала – Борис Спаски (+4, -1, =6), а на финала – Виктор Корчной (+3, -2, =19) и достига до мач за световната титла с шампиона Роберт Фишер. Фишер поставя 10 условия, сред които равенствата да не влизат в резултата, да се играе до 10 победи и при резултат 9:9 шампионът (Фишер) да запазва титлата си. ФИДЕ първоначално отказва, но по-късно приема първите две. Боби Фишер обаче иска да са изпълнени всички и не се явява на мача, за да защити титлата си.
На 4 април 1975 г. Световната федерация по шахмат (ФИДЕ) обявява 23-годишния Анатоли Карпов за 12-ия световен шампион по шахмат. Впоследствие Карпов участва в много силни турнири, за да докаже, че заслужава титлата. Той е изявен турнирен шахматист и играещ световен шампион. От 1975 до 1977 г. печели 12 от 14 най-силни турнира в света. До 1981 г. Карпов печели 31 от 38-те турнира, в които участва. След завоюването на шахматната корона има 70 турнирни победи. Казва, че „за да бъдеш шампион, е необходимо повече от това просто да бъдеш силен играч; трябва да бъдеш и силен човек“.
Мачове срещу Корчной[редактиране | редактиране на кода]
През 1978 г. играе мач за световната титла срещу Корчной в Багио, Филипините. Правилата определят победител да е този, който пръв достигне 6 победи, като равенствата не се зачитат. Карпов печели с 6:5 при 21 равенства в 91-дневния мач и запазва титлата си.
Мачът се запомня с много съмнения в честността си. През изминалите години Корчной вече не играе за Съветския съюз. Корчной твърди, че д-р Жуков се опитва да помага на Карпов, като хипнотизира Корчной по време на партиите. От своя страна Корчной използва огледални очила, за да отбягва хипнотизиращите му погледи. Корчной предлага и да играе под пиратския флаг, когато му е отказано да играе под швейцарското знаме. Има съмнения, че киселото мляко на Карпов е използвано за предаване на съобщения, а Корчной кани двама местни магьосници (съдени за опит за убийство) като членове на екипа си. [2]
През 1981 г. в Мерано (Италия) Карпов играе нов мач за световната титла срещу Корчной. Този път психологическото предимство е на страната на Карпов, след като синът на Корчной е арестуван за укриване от военна служба и излежава за това 2,5-годишна присъда в лагер. Карпов печели с 6 победи, 2 загуби и 10 ремита и отново защитава титлата. [3]
Загуба на титлата[редактиране | редактиране на кода]
През 1985 г. година губи титлата в мач срещу Гари Каспаров. Мачът започва през 1984 г. и се играе по правилото за постигане на 6 победи. Продължава пет месеца. След 9 партии Карпов повежда с 4:0 победи, но следват 17 равенства. Карпов печели и 27-ата партия и повежда с 5:0. В 32-рата партия Каспаров печели за първи път, а след още 14 равенства печели още 47-а и 48-а партия и резултатът става 5:3 за Карпов. Тогава мачът е прекратен от президента на ФИДЕ Кампоманес с основание преумора на играчите. Шахматната общественост спекулира с това, че ФИДЕ се опитала да спаси титлата на Карпов. Ако мачът бе игран по традиционните правила до 1972 г. (12,5 т. от 24 партии), Карпов би спечелил преждевременно след 19-а партия с убедителния резултат 12:7 без нито една загуба.
През следващата година (1985) се играе нов мач в Москва, този път по стария регламент от 24 партии, като при равенство световният шампион запазва титлата си. Карпов губи с 11:13, а с това и титлата.
От 1986 до 1990 г. Карпов играе срещу Каспаров още три равностойни мача-реванш за титлата от по 24 партии. От тях 2 губи с минимална разлика и 1 завършва наравно и не успява да си върне титлата:
- 1986 г. в Лондон и Ленинград – 11,5:12,5 (4 победи, 15 равенства и 5 загуби),
- 1987 г. в Севиля – 12:12 (4 победи, 16 равенства и 4 загуби) и
- 1990 г. в Лион – 11,5:12,5.
В цялата си кариера Карпов играе 235 партии срещу Каспаров, като печели 23, губи 33 и завършва наравно 179 пъти. От тях в 5-те мача за световната титла играят 144 партии, от които Карпов има 19 победи, 21 загуби и 104 ремита. Изключително високото ниво на играта и дебютно разнообразие във финалните двубои, както и продължителното владеене на световната титла, дава основание Каспаров и Карпов да бъдат считани са най-силните шахматисти за всички времена.
Световен шампион на ФИДЕ[редактиране | редактиране на кода]
През 1992 г. Карпов губи кандидатския мач срещу Найджъл Шорт от Великобритания и Шорт получава правото да е претендент на световния шампион Гари Каспаров. Двамата отказват да играят под егидата на ФИДЕ и Карпов играе в официалния мач за определяне на световния шампион на ФИДЕ срещу Ян Тиман от Холандия. Едновременно Каспаров и Шорт играят мач за световната титла „по класически шах“. И Карпов, и Каспаров печелят мачовете си и двамата твърдят, че са световни шампиони. Карпов губи титлата си световен шампион на ФИДЕ на 30 юли 1999 г., след като е дисквалифициран от участие на световното първенство в Лас Вегас, САЩ, защото отказва да подпише новите правила за определяне на световния шампион. Новите правила изисквали световният шампион да играе от 1-ви кръг на световното първенство на принципа на елиминациите, вместо да защитава титлата си срещу най-силния претендент по правилата от 1951 г.
През цялата си професионална кариера Карпов печели над 140 турнира и 1118 партии, губи 287 партии и завършва 1480 партии наравно. Най-доброто му ЕЛО-постижение е 2780 точки. Карпов е първият шахматист-милионер.
Избрани партии[редактиране | редактиране на кода]
1. Анатоли Карпов – Виктор Корчной 1 – 0
Финал на претендентите за световната титла, 2-ра партия, Mосква, 18.9.1974,
Сицилианска защита, Вариант Дракон. [4]
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |                  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 | | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
1. e4 c5 2. Kf3 d6 3. d4 c:d4 4. K:d4 Kf6 5. Kc3 g6 6. Oe3 Og7 7. f3 Kc6 8. Дd2 0 – 0 9. Oc4 Od7 10. h4 Tc8 11. Ob3 Ke5 12. 0-0-0 Kc4 13. O:c4 T:c4 Тук в равностойна позиция Карпов жертва пешка за инициатива и разкрива линията h за атака на черния цар. 14. h5! (диаграма 1) K:h5 15. g4 Kf6 16. Kde2 Да5 17. Oh6! O:h6 18. Д:h6 Tfc8 Корчной отговаря с контраатака на дамския фланг срещу белия цар. 19. Td3 Предотвратява жертвата на качество 19. ...Т:с3. 19. ...Т4c5. Защита срещу хода на белите g5, но въпреки това Карпов жертва втора пешка: 20. g5!! (диаграма 2) T:g5 Завличане – черния топ е отклонен от линията с и от прикритието на дамата. 21. Td5!! T:d5 22. K:d5 Te8 23. Kef4 Oc6 24. e5 (диаграма 3) О:е5? Нужно беше 24. ...d:e5 25. K:f6+ e:f6 26. Д:h7+ Цf8 с печалба за черните. Сега белите разкриват и линията е и това се оказва решаващо. 27. e:f6 e:f6 28. Дh7+ Цf8 29. Дh8+ (диаграма 4). Черните се предават. На 29. ...Це7 следва 30. K:d5+ Д:d5 31. Te1+! Цd7 32. Д:e8+ с печалба на топ.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шахматна енциклопедия, 1989 г.
- ↑ ((en)) World Chess Championship 1978 Karpov – Korchnoi Title Match Yogurt, Parapsychology, Ananda Marga, ... – От marks-weeks.com, посетен на 14 май 2010 г.
- ↑ No Longer A Nonperson Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine. – статия в Sports Illustrated от 1 октомври 1990 г.
- ↑ Anatoly Karpov vs Viktor Korchnoi, Karpov – Korchnoi Candidates Final (1974), Moscow URS, rd 2, Sep-18 Sicilian Defense: Dragon Variation. Yugoslav Attack (B77) 1 – 0, chessgames.com
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- История на шахматната игра от сайта на Румен Градишки
- Биография от сайта www.chesscorner.com ((en))
- Биография от сайта на шахклуб König Plauen ((de))
- Биография от сайта www.biographybase.com ((en))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на Карпов
- ((en)) Профил във ФИДЕ
- ((en)) Партии на Карпов на chessgames.com
- ((ru)) Биография на peoples.ru
| ||||||||||||||||
|