Михаил Тал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Тал
Mikhail Tal 1961 Oberhausen.jpg
съветски и латвийски шахматист,
8-и световен шампион по шахмат
Информация
Държава Флаг на Латвия Латвия
Бивш състезател на Флаг на СССР СССР
Роден
9 ноември 1936 г.(1936-11-09)
Починал
28 юни 1992 г. (на 55 г.)
Звание гросмайстор (1957)
Световен шампион 1960-1961
Най-високо ЕЛО 2705 (1980)
Място в света 76-78 (за всички времена)
Място в държавата 1 (за всички времена)
Михаил Тал в Общомедия

Михаил Нехемиевич Тал (на латвийски: Mihails Tāls) е осмият световен шампион по шахмат и журналист. През 1960 г. побеждава Михаил Ботвиник с 12,5:8,5 и така едва 23-годишен става най-младият световен шампион по шахмат за времето си. Застоява се на шахматния трон най-малко от всички други - година и 5 дни (Василий Смислов царувал 6 дни по-дълго). Губи титлата през 1961 г. в мача-реванш от Ботвиник с 8:13 т. след което, вече 24-годишен, станал и най-младият в историята ексшампион.
Аабсолютен световен рекордьор по броя на последователните игри без загуба - 7 турнира и 93 партии.
Шампион на СССР за 1957, 1958, 1967, 1972, 1974 и 1978 г. По броя на титлите - 6 е рекордьор заедно с Ботвиник. Шампион на Латвийската ССР (1953, 1965), осемкратен олимпийски шампион в състава на отбора на СССР, трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион в състава на студентски отбори, победител в междузоналните турнири за световно първенство (1958, 1964, 1979), турнира на претендентите за световната титла (1959), участник в два финални мача за световната шахматна корона и седем мача на претендентите, победител в 44 международни турнира, Заслужил майстор на спорта на СССР (1960), главен редактор на списание «Шахматы» (1960—1970).
Известен е с атакуващия си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите жертви и тактики в шахматната игра. Затова е наричан «Моцарт на шахматното изкуство», «шахматният Паганини», «великият актьор на шахматната сцена», «вълшебникът от Рига», «вихърът от Съветския Съюз», «демонът», «пиратът на шахматната дъска», «всяческа ферзь» (фигура с неограничени възможности в шаха, дама, царица) [1].

Латвийска пощенска марка от 2001 г. в памет на Тал по случай 65-годишнината му.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 ноември 1936 г. Рига, Латвия в семейството на известния лекар от Рига Нихеми Тал и братовчедка му Ида Тал. Бил второ дете в семейството. Съгласно редица биографи на Тал, истинският му баща бил приятелят на семейството Роберт. За това знаел и Михаил и кръг от познати [2],[3]. Вдовицата на Тал Ангелина и дъщеря му Жанна опровергават това [4]. На 6 месеца тал преболедува много тежък вирусен менингит [1], след който поне 5 години не трябвало да се занимава с умствени натоварвания, но вместо това, на 3 години той вече четял, а на 5 - умножавал наум трицифрени числа. На 7-годишна възраст баща му го научава на древната игра и това предначертава съдбата му. Според други източници се научава да играе шах на 10 години [5]. Притежавал необикновена памет: можел да повтори дума по дума медицинска лекция на баща си.
Училище започва директно от 3-ти клас, а на 15-годишна възраст става студент в историко-филологическия факултет на Латвийския университет.
Постъпва в шахматния кръжок в Двореца на пионерите и негов първи учител става знаменитият шахматен педагог Янис Крузкопс. Той веднага забелязва колко талантлив е младият му ученик, как страстно се борел зад дъската и как огнено горели очите му по време на игра, с каква възхитителна смелост жертвал своите фигури и колко мълниеносен бил разчетът му. На 12 години получава 2-и разряд по шахмат и съществува легенда, че се считал за непобедим, затова когато разбрал за пребиваването на Ботвиник в Рига, не могъл да устои на изкушението да провери своята сила, взел под ръка шахматната дъска и се отправил на гости на Ботвиник. Срещата помежду им обаче така и не се състояла, понеже Ботвиник спял.
През 1950 г. Тал покрива 1-и разряд и за пръв път играе в шампионата на Латвия. Още тогава станал известен в републиката като любител на "мътните води". Почти във всяка позиция търсел комбинационно усложнение и щом го намерел, то моментално жертвал някакъв материал.
На 16 години става национален майстор на спорта.
През 1954 г. разделя 2-3 място в шампионата на Латвия с бъдещия си приятел Айварс Гипслис. Същата година печели и мач срещу беларуския шампион Владимир Сайгин с 8:6 т. Дългогодишният му треньор Александър Кобленц си спомня за него: "Тал ненавижда пасивната защита. Винаги, когато му се удаде възможност да пристъпи в настъпление, използва шанса си. Умението на младия шахматист да се защитава е достоверен признак за шахматния му талант."
През 1956 г. неочаквано печели полуфинала на 23-ия шампионат на СССР в Ленинград и разделя 5-7 място на финала от 18 участника с 10,5/17 т. Григорий Левенфиш го нарича най-колоритната фигура в шампионата: "Той е изключително способен тактик, разчитащ комбинациите с поразителна бързина. Тал от първия кръг плени публиката със своя стремеж към остра и сложна игра... Големият му талант е налице."

В този дом в Рига е живял Михаил Тал.

Първият му международен дебют е 1957 г. в Швеция, където играe на 3-а дъска на студентското световно отборно първенство за състава на СССР след Корчной и Полугаевски. Разгромява шампиона сред юношите от 1951 г. Борислав Ивков, който след това публикува статия под пророчески надслов: "Тал! Запомнете това име!" Печели златен медал на 3-а дъска - първи в колекцията му. Същата година печели 24-ия шампионат на СССР в Москва с 14/21 т. като побеждава и 2-ия, и 3-ия призьор (Бронщайн и Керес) - събитие, невиждано отдавна. Тал става международен гросмайстор и вторият най-млад шахматист, печелил първенството на СССР по шахмат за времето си.
През 1957 г. завършва история и философия в университета в Рига.
През 1958 г. за първи път шампионатът на СССР се провежда в латвийската столица Рига. Тал започва неудачно - с 4,5/9 т., но това не сломява духа му, а тъкмо напротив. След бурния финиш от 8/9 т. отново печели златен медал с 12,5/18 т., оставяйки зад себе си Петросян, Бронщайн, Авербах, Полугаевски, Спаски. Същата есен играе в междузоналния турнир в югославския адриатически град Порторож и именно той става изключително важен етап в неговата кариера. Печели 1-во място и прави първа стъпка към шахматния Олимп. През есента на 1958 г. играе на олимпиадата в Мюнхен за отбора на СССР. Той е едва 1-а резерва и все пак е щастлив, че е попаднал в компанията на асове като Ботвиник, Смислов, Керес, Бронщайн. Именно там най-сетне се запознава с Ботвиник и след една от партиите световният шампион го попитал: "Защо вие пожертвахте пешка?" Тал мигновено отвърнал: "Защото ми пречеше." С 12 победи и 3 ремита без нито една загуба заема 1-о място на своята дъска и печели златен медал.

През 1959 г., подготвяйки се за турнира на претендентите, отново потвърждава своята класа като дели 2-3 място със Спаски на 26-ия шампионат на СССР в Тбилиси и като уверено побеждава съперниците си в крупния международен турнир в Цюрих, посвететен на 150-годишнината от откриването на местното шахматно общество. 25 години по-рано тук играли Алехин, Ласкер, Еве, а сега - Тал, Глигорич, Керес, Фишер. С 11,5/15 т. Тал повтаря успеха на Алехин.

Световен шампион[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1959 г. в югославските градове Блед, Загреб и Белград се провежда 4-кръговият турнир на 8-те претенденти - Смислов, Керес, Петросян, Тал, Глигорич, Олафсон, Бенко и 16-годишния Фишер. Въпреки успехите му в Мюнхен, Тбилиси и Цюрих, Тал не бил причислен към фаворитите. Преди турнира между гросмайсторите била разпространена анкета с най-вероятния победител от претендентите. Единствено Юрий Авербах посочил името Михаил Тал. След неудачното участие в Порторож Авербах станал секундант на Тал, но главен негов секундант и треньор бил Александър Кобленц, който дошъл за 5-ия кръг. Вероятно се отнасяли с недоверие към рискования стил на Тал. Главните му претенденти - Керес и Смислов имали много повече опит и не пропуснали нито един претендентски турнир, докато Тал бил дебютант. Смислов бил 2 пъти 1-и в този турнир, а Керес - 2 пъти 2-и. Високо оценявали и шансовете на шампиона на СССР от 1959 г. Тигран Петросян. Не било тайна, че 2 седмици до старта Тал бил опериран от апендицит и считали, че едва ли ще може да издържи на напрежението 28 кръга. С физическа кондиция бъдещият шампион никога не се отличавал. "Балтийският пират", както го наричала местната преса, започнал турнира слабо, както винаги, но след това Тал си бил Тал. В 16-и, 17-и и 18-и кръг побеждава последователно Глигорич, Керес и Олафсон и повел в турнира. Такъв темп се оказал непосилен за другите участници и когато шахматистите пътували към югославската столица, вестниците писали: "7 гросмайстори се приближават към Белград, Тал - към Ботвиник!" С 20/28 т. Тал спечелва турнира на претендентите, изпреварвайки с 1,5 т. Керес. Откликът на "Дойче шахцайтунг" бил: "Тал е в шампионска форма! Предприемчив като Ботвиник, балансиращ над пропастта - като Ласкер, коварен в дебюта и мителшпила - като д-р Еве, изпълнен с неочаквани и фантастични замисли - като Алехин и по блестящата си игра - напомнящ Морфи."

М. Ботвиник — М. Тал 0-1
Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
Финален мач за световната титла, Москва, 1960.

В тази позиция Тал пожертва фигура за пешка и инициатива: 21... К:f4. Жертвата е некоректна, но Ботвиник и тук, и на 24-ия ход избира неверни ходове и в резултат получава изгубена позиция. 22.g:f4? e:f4 23.Od2 Д:b2 24.Тab1? f3! 24.Т:b2 f:e3 25.Тb3 Тd4 26.Оe1 Оe5+ и в ендшпила с две пешки за фигура и позиционен превес черните спечелват.

От 15 март до 5 май 1960 г. в московския театър "Пушкин" се провежда мачът за световната титла между двата антипода - Михаил Ботвиник и Михаил Тал. Главен арбитър е Щалберг. Секундант на Тал е Кобленц, секундант на Ботвиник - Голдберг. На входа на театъра Тал видял високата фигура на ексшампиона Еве, а Кобленц му прошепнал: "Това е на щастие. Срещата с Еве винаги носи късмет!" И действително 23-годишният Тал преодолява 48-годишния Ботвиник в първата среща. Когато позициите носели остро-комбинацонен характер, Тал бил в стихията си, но когато излизал "сух от водата" и в позиционни, стратегически партии, Ботвиник се отчаял. При +6 -2 =13 на 23 години Миша Тал става 8-ият световен шампион по шахмат - най-младият до момента.

Световният шампион Михаил Тал на 23 години играе на Олимпиадата в Лайпциг през 1960 г. срещу Боби Фишер (реми) на 1-ва дъска в мача СССР - САЩ.

През есента на 1960 г. оглавява отбора на СССР на олимпиадата в Лайпциг. В деня на мача СССР-САЩ напливът на публиката е толкова голям, че организаторите ограничават броя на зрителите. Двубоят между Тал и Фишер пробужда изключителен интерес. Младият американец търсел реванш след турнира на претендентите в Югославия. Партията между двамата действително е много интересна, но завършва реми. След този мач отборът на СССР си осигурява титлата. Така в последния кръг Тал си позволява да допусне единствената загуба в турнира - от английския майстор Пенроуз. Завършва със златен медал на първа дъска при резултат +8 -1 =6.
На единствения международен турнир, на който участва в качеството си на световен шампион, а именно новогодишния турнир в Стокхолм в началото на 1961 г., допуска 3 ремита и побеждава във всички останали партии, с което убедително извоюва 1-ия приз.

Най-младият световен ексшампион[редактиране | редактиране на кода]

Световни, олимпийски, европейски и всесъюзни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Тал не вярвал, че патриархът ще се възполва от правото си на реванш. Поканата на Ботвиник на 1 септември 1960 г. идва изненадващо за него. Още повече, че получава и поредните си сериозни бъбречни неразположения. Въпреки това се съгласява на мач-реванш.
Когато постъпва поканата, Кобленц предлага на своя ученик да разгледат няколко партии на Ботвиник, играни след 1-ия мач помежду им. Тал шеговито отвръща: "Партии на Ботвиник?! Не сме ли се нагледали на тях? Дай по-добре да разгледаме партии на Керес." В този ден така и не започват подготовка. Кобленц предлага да сменят треньора за доброто на Тал, но шампионът мигновено отвръща: "Или вие, маестро, или никой!". В навечерието на мача в Рига излиза първата книга на младия шампион "Мач Ботвиник-Тал". В нея разказва за трудностите на подготовка, поради отсъствието на опит в мачови борби. Пише, че не отделял голямо внимание на подготовката, особено в дебюта. Това, естествено, дало отражение в първия двубой помежду им - не останал доволен от много от началните стадии. Но имало и своите плюсове - в началото на мача чувствал силен шахматен глад, а още по-важно, в края не чувствал ситост. Коментарите му били винаги интересни. За жертва на дама в една от партиите пише: "Дамата свърши своята работа - дамата повече не ми е нужна". При това особено романтическо възприятие на играта Тал се отнася с необходимата самокритика и уважение към противниковите ходове и планове като цяло.

От 15 март до 12 май 1961 г. в московския естраден театър се провежда мачът-реванш между Ботвиник и Тал. Главен арбитър отново е Щалберг и секундант на Тал - отново Кобленц. Ботвиник се отказва от помощник. След първите 8 партии Ботвиник има минимално преимущество от 4,5:3,5 т. при 1 единствено реми. Мачът е най-резултатният от всички следвоенни мачове - само 6 ремита от 21 партии. Освен бъбречната криза, преди 9-ия кръг Тал е повален и от азиатски грип. Поддържа телесна температура от 39,5 градуса и единствено удивителната сила на духа му позволили да издържи физически. В 19-ата партия удържа победа след 10-часова борба. Но самия мач губи с 8:13 т. (+5 -10 =6) и става най-младият в историята световен ексшампион по шахмат. След спечелване на реванша Ботвиник заявява: «Ако Тал се научи правилно да се програмира, то с него ще бъде невъзможно да се играе». Обаче самопрограмирането е било органически чуждо на неговата натура. [5]

Михаил Тал на 26.04.1962 г.
На заден план е президентът на ФИДЕ д-р Макс Еве

През есента на 1961 г. в Блед се провежда състезание, посветено на 30-годишнината от първия турнир в този югославски курорт, когато Алехин удържал феноменална победа, изпреварвайки с 5,5 т. 2-ия след него. Участват 15 гросмайстори и 5 майстори, всички най-силни шахматисти в света, с изключение на Ботвиник - Фишер, Керес, Петросян, Найдорф, Глигорич, Гелер, Пахман, Матанович, Олафсон... Тал започва неочаквано за стила си с победа срещу Ивков. Дълго време Фишер, Найдорф и ексшампионът водят класирането. Преди последния кръг Тал повежда с 0,5 т., а партията му с Найдорф в последния, проведена строго позиционно, показва, че е усвоил добре урока си от Ботвиник. С нея печелил турнира, изпреварвайки Фишер с 1 т. Малко след това дели 4-5 място на 29-ия шампионат на СССР в Баку.

През март 1962 г., 2 месеца до турнира на претендентите в Кюрасао, получава остра бъбречна криза и дори операцията не облекчава особено болките му. Кобленц споделя, че не разбира как Тал е могъл изобщо да играе шах. Заради ненормалната работа на бъбреците му организмът му постоянно бил подложен на токсикация. След 3-ия кръг му се наложило да се оттегли отново в болница при актив от 3 победи, 8 ремита и 10 загуби (4 кръга с 8 участника по 4 партии всеки срещу всеки). Така опитът му за нов мач с "патриарха" Ботвиник се проваля [6][7].
Тал е включен като втора резерва в съветския отбор на 15-та шахматна олимпиаде от 15 септември до 10 октомври 1962 г. във Варна и печели 1-во място на своята дъска (+7, —0, =6). От 21 ноември до 20 декември играе на шампионата на СССР и разделя 2—3-то с Тайманов (печели Корчной). Следващата година Тал побеждава на мемориала Асталош в Мишколц (Унгария) и коментира мача между Петросян и Ботвиник [8].

Михаил Тал на 5 август 1968 г.

В началото на новия претендентски цикъл (1964—1966) Тал разделя 1—4 място със Смислов, Спаски и Ларсен в междузоналния турнир, което му позволява да участва в мачовете на претендентите (тази система сменя турнирите на претендентите). Тал предсрочно побеждава Портиш (5½:2½) и с голям труд — Ларсен (5½:4½, в решаващата партия Тал в дебюта пожертва фигура и Ларсен не намира правилната защита [9]). Във финалния мач Тал губи от Спаски с 4:7 [5].

През 1969 г. оперативно му е премахнат единия бъбрек, но това не го освобождава от проблеми със здравето, което нерядко му пречи да постигне по-високи резултати. Обаче и през тези години неговите успехи са достатъчно изразителни. През 1972 г. е едноличен шампион на СССР. През 1967 г. дели титлата с Полугаевски, през 1974 - с Белявски, а през 1978 - с Цешковски. Така с 6 шампионски титли на СССР заема 1-2-о място с Ботвиник. Още 3 пъти е сребърен или бронзов медалист в шампионата: 2—3-о място (1971), 3-о място (1964—1965), 2—5-о място (1975). [5]

В следващия цикъл на кандидатските мачове (1978) той побеждава Глигорич с 5,5:3,5 (+3,–1,=5), но загубва от Корчной с 4,5:5,5 (+1,–2,=7). [5]

Михаил Тал побеждава убедително в рижкия междузонален турнир (1979) без загуба, с 14 точки от 17 възможни (2,5 точки пред втория Полугаевски), с което постига 82,3 % успеваемост. Това е втори резултат в историята на междузоналните турнири. В интервю за московското издателство "Физкультура и спорт" Тал споделя, че "всъщност да играеш у дома не е предимство. Когато си фаворит и обект на такова внимание се играе по-трудно - всички очакват от теб само суперрезултати". С това Тал прави поредния опит в борбата за висшата шахматна титла, но в четвъртфиналния мач отстъпва на Полугаевски с 2,5:5,5 (+0,–3,=5). [5]

За последен път той играе на междузонален турнир в Монпелие (1985), разделяйки 4-5-то място с Тиман, завършва наравно мача с него – 3:3 (+1,–1,=4), но отстъпва по допълнителни показатели.

Най-добре от всички световни шампиони се е представил на олимпийски игри. С отбора на СССР Тал става 8 пъти победител на световни шахматни олимпиади. Като правило заема първо място на своята дъска, а 3 пъти показва абсолютно най-добрия резултат на олимпиадите.
През 1980 г. достига най-високия си рейтинг ЕЛО - 2705 и играе в отбора на СССР на олимпиадата в Малта.

Михаил Тал - победител на турнира във Вейк-ан-Зее (Нидерландия), 16.01.1973 г.
Михаил Тал играе на турнир в Нидерландия, 19.01.1982 г.
Карпов, Тал и Сейраван на олимпиадата в Малта, 1980.

Тал е 6-кратен шампион на Европа и 3-кратен шампион на света сред студентите в отбори състезания.
Голям любител на мълниеносната игра, той побеждава на I-то неофициално световно първенство по блиц-шах през 1988 г. [5]

Международни турнири и мачове[редактиране | редактиране на кода]

От 1964 до 1988 г. Тал побеждава еднолично или дели първите места в 32 международни турнира:
1-во място: Хейстингс, Рейкявик и Кисловодск (1964), Палма де Майорка (1966), Гори (1968), Сухуми (1972), Вейк-ан-Зее, Талин и Сочи (1973), Люблин, Гале и Нови Сад (1974), Талин и Сочи (1977), Малага (1979), КьолнПорц, Ереван и Сочи (1982).
1—2-о място: Сараево (1966), Тбилиси (1969 и 1986), Талин (1971), Дубна (1973), Ленинград (1977), Лвов (1981), Москва (1982), Талин (1983), Албена (1984), Юрмала (1985).
1—3-о място: Западeн Берлин (1986).
1—4-о място: Хейстингс (1974) и Юрмала (1987).

Участва в мачове с отбори на избраните шахматисти от света: 1970, Белград — 9-а дъска, наравно с Найдорф (+1, —1, =2) и 1984, Лондон — 7-а дъска, победа над Нан и реми с Нан и Чандлер.

През периода от 23 октомври 1973 г. до 16 октомври 1974 г. изиграва без загуба 7 турнира и 93 партии, с което установява абсолютен световен рекорд.

Последни изяви[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки постоянните си здравословни проблеми Михаил Тал продължава да бъде активен играч до смъртта си.
Своята последна официална партия Тал изиграва вече тежко болен — на 5 май 1992 година на турнира в Барселона, в който той с 5½ точки от 11 заема място в долната част на таблицата [10]. Негов съперник е Владимир Акопян и тази партия Тал печели. На 28 май Тал заема 3-то място в шампионата на Москва по блиц (на първите две са Каспаров, когото Тал побеждава, и Бареев) [11]. Тал се подготвя да играе за независима Латвия на шахматната олимпиада в Манила, но не смогва да направи това поради влошеното си здраве [12],[13]. Почива на 28 юни 1992 г. на 55 години в 15-а болница в Москва. Като причина за смъртта са посочени «обилно кръвотечение и варикоза на вените на хранопровода» [1]. Погребан е на еврейското гробище Шмерли в Рига.

Гробът на Михаил Тал в Рига
Памeтна плоча на дома, в който е живял Михаил Тал в Рига на улица "Кришьяниса Вальдемара".
Паметник на Михаил Тал във Верманския парк в Рига.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Валиев, Б. - Михаил Таль: Ферзь всяческая, газ. "ru:Советский спорт", 16 ноября 2002 — Вып. 209 (15905).
  2. Сосонко, Г. - Мои показания, ISBN 5-790-52212-2, 416 страницы, Издательство "Рипол Классик", 2003, част "Мой Миша", стр. 24-33.
  3. Шмачков, Л. - Партия длиною в жизнь, газ. ru:Советский спорт, 30 января 2003 г., выпуск 16 (15998).
  4. Интервью Ангелины Таль - Комаров Д., 20 ноября 2009, Факты, 04-06-2010.
  5. а б в г д е ж Авербах, Ю. Л. - Таль, Михаил Нехемьевич, Энциклопедия Кругосвет, Проверено на 23 май 2010. Архивирано от първоизточника на 23 август 2011.
  6. Кобленц, А. Н. Воспоминания шахматиста. С 195.
  7. Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 473.
  8. Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 478.
  9. Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 486—490.
  10. Турнир в Барселоне (1992)
  11. Каспаров Г. К. - Мои великие предшественники. Т. 2. С 514.
  12. McFadden, Robert - Mikhail Tal, a Chess Grandmaster Known for His Daring, Dies at 55, New York Times, (June 29, 1992). Проверено на 26 май 2010. Архивирано от първоизточника на 23 август 2011.
  13. Hartston, W.. Obituary: Mikhail Tal. // en:The Independent, 3 июля 1992. Архив на оригинала от 2011-08-23. Посетен на 2010-06-01.