Борис Спаски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Спаски
Spassky Boris.jpg
руски шахматист, 10-и световен шампион
Информация
Държава Флаг на Франция Франция
Бивш състезател на Флаг на СССР СССР
Роден 30 януари 1937 г.
Ленинград, СССР
Звание гросмайстор
Световен шампион 1969 - 1972
Най-високо ЕЛО 2690 (1971)
Място в света 90-93 - за всички времена

Борис Василиевич Спаски е руски шахматист, десети световен шампион по шахмат (1969-1972), както и журналист.
Носител е на Шахматен Оскар за 1968 и 1969 г.

Творческо израстване[редактиране | edit source]

Борис Спаски е роден на 30 януари 1937 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург).
Научава се да играе шах на 5 годишна възраст. През 1947 г. се включва в шахматната секция на Палата на Пионерите в Ленинград. Първият му треньор е Владимир Зак.

През 1954 г. Борис Спаски представя СССР на световното първенство по шахмат за юноши и печели. През същата година заема трето място на шампионата на Съветския съюз в Рига със 7 победи, 9 равенства и 3 загуби. През 1959 г. се класира втори на същия турнир в Тбилиси. Същата година печели шампионата на Ленинград като изпреварва с 3,5 т. 2-ия призьор Гелер и по този начин бие рекорда на Корчной от 3 т. аванс. Декември 1959 г. в Рига се провежда "Турнир на Балтийско море" под надслов "Балтийско море - световно море!" В него трябвало да участва Михаил Тал, но той се отказал и на негово място като резерва участва Спаски. Печели турнира с убедителното 11,5/13 т. На турнира в Мар дел Плата 1960 г. се срещат двама от най-младите гросмайстори в света - 17-годишният Роберт Фишер и 23-годишният Борис Спаски. Двамата разделят 1-2 място, но Спаски печели в личната среща. В началото на 1961 г. в Москва на 28-ия шампионат на СССР бъдещият шампион отново губи в последния решителен кръг от Щейн и отпада от по-нататъшната борба за световното първенство. По същото време Боря започва занимания със следващия си треньор Игор Бондаревски. Сътрудничеството между двамата е едно от най-удачните в историята, както Ботвиник-Рагозин, Тал-Кобленц, Петросян- Болеславски... През 1961 г. разделя 1-2 място на първенството на Ленинград заедно с Марк Тайманов, а в края на с.г. в Баку на 29-ия шампионат на СССР най-накрая, след 7 неуспешни опита, извоюва заслужено златото с 14,5 т. от 20 срещи.[1]

Път към световната титла[редактиране | edit source]

31-ият шампионат на СССР в Ленинград през 1963 г. става стартова стъпка за Спаски по пътя му към Олимпа. Разделя 1-2 място и получава право да играе в зоналния турнир. През 1964 г. започва катастрофално (0,5/3 т.) зоналния турнир в Москва и въпреки това го печели. На междузоналния турнир в Амстердам същата година разделя 1-4 място със Смислов, Ларсен и Тал и преминава в следващия етап. До края на годината играе без поражение на олимпиадата в Тел Авив и уверено печели турнира в Белград, посветен на 20-годишнината от освобождението на Югославия от фашизма. Печели блестящо претендентските мачове с Керес и Гелер в Рига през 1965 г., както и с Михаил Тал в Тбилиси, след което добива пълното право да оспори титлата на Тигран Петросян. Същата година печели мемориал Чигорин в Сочи и традиционния Коледен турнир в Хастингс. [1]

През 1966 г. в московския естраден театър се провежда мачът за световната титла по шахмат между шампиона Тигран Петросян и претендента Борис Спаски. Главен арбитър бил белгиецът Алберик О'Келли. Неизменен секундант на Петросян е Исак Болеславски, помощник на Спаски - Игор Бондаревски. До мача двамата съперници са се срещали 10 пъти, като само 1 от срещите завършила резултатно - на 27-ия шампионат на СССР в Ленинград през 1960 г. Петросян спечелил. Всички останали завършвали наравно, като при това 3 от тях продължили повече от 40 хода. След 22-ата партия шампионът добил необходимите 12 т. и при окончателен резултат 12,5:11,5 т. запазил своята титла. Главният арбитър О'Кели обърнал внимание на теоретическото съдържание на мача - за пръв път в мач за световната титла се срещат 14 различни дебюта (например в 34-те партии между Алехин и Капабланка дебютите били само 3). 

Месец и половина след загубата в Москва Спаски взима участие в един от най-крупните турнири "Купата на Пятигор" - Санта Моника, САЩ. Съперници били най-силните шахматисти в света по това време: Фишер, Петросян, Портиш, Решевски, Ларсен, Ивков, Найдорф, Дюнер и Унцикер. След блестяща игра срещу всички съперници и драматичен мач срещу Боби Фишер, наблюдаван от над хиляда зрители, с 11,5 т. от 18 срещи, без поражение, Борис Спаски печели еднолично турнира и купата. Югославският гросмайстор Ивков пише: "Спаски победи 9 противника, както и самия себе си. Съумя в началото на турнира да преодолее умората и психо-физическата немощ, благодарение на свръхчовешката си воля. По същество, той победи собствената си воля. Именно поради това нито един гросмайстор на Запада не може да се сравни с него." От 1967 г. треньор на Спаски става докторът на психологическите науки Николай Крогиус. [1]

Световен шампион и Шахматни Оскари[редактиране | edit source]

През 1968 г. постига уверена победа +7 =8 на последния шахматен фестивал в Бевервейк, който традиционно организирала фирмата "Hoogoven". След 1968 г. турнирът се пренася във Вайк Аан Зее. В претендентските мачове за короната през 1968 г. Спаски демонстрира пълно превъзходство над такива шахматни асове като Бент Ларсен, Виктор Корчной и Ефим Гелер. През октомври-ноември 1968 г. изиграва всичките 14 партии на олимпиадата в Лугано за отбора на СССР и макар и уморен, постига блестящ резултат +6 =8, а отборът му е отново олимпийски шампион. През ноември-декември 1968 г., по време на международния турнир в Палма де Майорка, където разделя 2-3 място, Борис Спаски е признат за най-добър шахматист на годината и му е връчена награда шахматен "Шахматен Оскар". [1]

От 14 април до 17 юни 1969 г. отново в московския естраден театър и отново със същите секунданти се провежда вторият финален мач за световно първенство по шахмат между Тигран Петросян и Борис Спаски. Претендентът се подготвя за двубоя по "класическата" система - в хода на мача, дори при голяма умора, не изменя на себе си. Борис Спаски води през по-голямата част от мача, заслужено печели с 12,5:10,5 т. и на 32 години става 10-ият световен шампион по шахмат. През 1969 г. демонстрира истинска шампионска игра на турнира в Сан Хуан, Пуерто Рико - първи турнир, в който участва като световен шампион, като оставил на 1,5 т. зад себе си 2-ия призьор. За 1969 г. е удостоен за втори пореден път с "Шахматен Оскар".

През 1970 г. в Белград Спаски оглавява отбора на СССР в "мача на века" срещу останалия свят. На 1-ва дъска отначало е предвиден Роберт Фишер, но за нея претендира датчанинът Бент Ларсен, който отказва да играе на друга дъска освен на първата. Фишер учудващо отстъпва и побеждава убедително на втора дъска Петросян. На 1-ва дъска Спаски печели разгромна победа над Ларсен. Същата година удържа 2 победи в Холандия - на мач-турнира в Лейден и на турнира в Амстердам (заедно с Лев Полугаевски), а на олимпиадата в западногерманския град Зиген бил в блестяща форма и завоювал златния медал на първа дъска, оставяйки Фишер след себе си.[2]

Мачът в Рейкявик. Световен ексшампион[редактиране | edit source]

През 1972 г. в Рейкявик се провежда историческият мач за титлата между Спаски и Фишер - безпрецедентна война на нерви, стратегии и умове, изключително събитие, разпалило спортни и дипломатически страсти. За пръв път наградният фонд достига 500 000 долара. Главен арбитър на мача е германецът Лотар Шмид. Секундант на Спаски е Гелер, а на Фишер - Ломбарди. Мачът трябвало да започне на 2 юли, но Фишер не се явява на откриването. президентът на Фиде д-р Макс Еве предлага на Спаски съгласно процедурата да му бъде присъдена служебно победа в мача и така да остане световен шампион, но той отказва и предпочита да спечели с игра, за да укрепи положението си след завръщане в СССР. На 4 юли Фишер пристига с екипа си и неизменния стол, на който преди това е победил Петросян на финала на претендентите. По-късно по време на мача по усещане на Спаски се появяват съмнения за монтиран излъчвател в стола на Фишер за разконцентриране на противника, но Спаски позволява на секундантите си и съответните органи да проверят стола едва след 17-та партия. Мачът започва на 11 юли с 9 дни закъснение. 3000 зрители наблюдават първата партия, която завършва в полза на Спаски. На втората Фишер не се явява, понеже не изпълнили ултиматума му да премахнат всички видеокамери и съответно му е присъдена загуба. Спаски повежда с 2:0. След дълги преговори Спаски убедил председателя на Спорткомитета Сергей Павлов да изпълни условието на претендента. Постъпва, обаче, нов ултиматум от американеца да се играе следващата трета партия в закрито помещение. Както признава сам Спаски по-късно, той се оказал в илюзия, че Роберт Фишер искал да отмени мача. Това го подвело, побързал да ускори двубоя и по този начин загубил психологическата борба, а месец и половина по-късно, на 1 септември 1972 г., при резултат 8,5:12,5 т. загубил и мача.

След победата Фишер се оттегля и практически не участва на големи турнири, докато Спаски продължава да печели призове от крупни състезания. Побеждава в главния турнир на международния фестивал в Дортмунд, 1973 г. През октомври 1973 г. блестящо печели 41-ия шампионат на СССР в Москва. Състезанието се оказва едно от най-силните национални първенства. В него участват 4 световни ексшампиона - Смислов, Тал, Петросян и Спаски и претендентите Керес, Гелер, Корчной, Карпов, Полугаевски, Тайманов, Белявски. Борис Спаски убедително набира 11,5 т. от 17 партии и става двукратен шампион на страната.

За последен път е на олимпиада с отбора на СССР в Ница 1974 г. Играе на 3-а дъска. На първите две са финалистите във финала на претендентите за световната титла Карпов и Корчной, на 4-а - Петросян, първа резерва е Михаил Тал, а втора - Кузмин. Това е единственият случай, когато нито един от 6-те участника не губи партия. През 1974 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико печели с 4,5:1,5 четвъртфиналния мач на претендентите за короната срещу американеца Робърт Бърн, но губи на полуфинала от бъдещия световен шампион Карпов. Тогава взима окончателно решение да напусне СССР както след това друг съветски шахматист от световна класа - Виктор Корчной, победен на финала на претендентите също от Карпов. През 1975 г. Спаски отново демонстрира отлична форма на мемориал "Алехин", заемайки 2-о място. Същата година се жени за французойката от руски произход Марина Шербачева и се преселва във Франция.

Във Франция[редактиране | edit source]

През 1977-1978 г., вече 40-годишен, Борис Спаски отново отправя поглед към Олимпа. Побеждава в претендентски мачове Хорт и Портиш, но на финала отстъпва на Корчной. През 1978 г. на супертурнира в Бугойно разделя 1-2 място със световния шампион Карпов. След това печели турнир в Монтиля. През 1980 г. в Мексико се играе последният претендентски мач на Спаски. При резултат 7:7 т. губи от Портиш по допълнителни показатели. Същата година разделя 1-2 място с Белявски на турнира в австрийския град Баден. На междузоналния турнир в Толука 1982 г. половин точка го дели от претендентската бариера. През 1983 г. е последната му крупна победа в супертурнира "Линарес". Изпреварва 10 гросмайстора, в това число и 12-ия световен шампион Карпов. След турнира решава да се откаже от съветското си гражданство. През 1985 г. в Монпелие дели 6-7 място с Белявски на турнир на претендентите и не продължава в следващ етап. През 1985-1986 г. оглавява отбора на Франция на 1-то световно отборно първенство в Люцерн и на олимпиадата в Дубай. През 1889-1891 г. печели Купата на европейските отбори със състава "Золинген-1968". През 1990-1991 г. участвал в 2 шампионата на Франция.

През 1992 г. на остров Свети Стефан в Белград се състои сензационният мач-реванш Фишер-Спаски. Секунданти на Спаски са Никитин и Балашов, а секундант на Фишер - Торе (Филипините). Главен организатор на двубоя е югославският милиардер Ездимир Василевич. Той намира най-убедителния аргумент да изправи един срещу друг великите съперници - осигурява награден фонд от 5 млн. долара (5/8 за победителя и 3/8 - за победения). На 1 септември 1972г. завършил мача на остров Исландия, на 1 септември било и откриването на мача 1992 г. на адриатическия остров свети Стефан. Спаски приема всички условия на Фишер: игра до 10 победи, като при 9:9 т. шампионът запазва титлата (Фишер считал себе си за шампион, Спаски - за претендент), контрола на игра - 1 час и 31 мин. с добавка след 40-ия ход - нови вид шахматна контрола, изобретение на Боби. Спаски загубил с 5:10 т. и реванш повече не взел.

През 1993 г. в Будапеща 56-годишният Борис Спаски губи с минималното 4,5:5,5 т. мач от 16-годишната унгарска шахматистка Юдит Полгар, която по-късно достига най-високия коефициент ЕЛО в света сред жените за всички времена. А през 1999 г. Спаски отстъпва на Корчной в блиц-мача в Санкт Петербург по случай 275-годишнината на университета.

За него Фишер казва: "Спаски предприема жертвите с пълна невъзмутимост."

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г [1]
  2. [2]

Външни препратки[редактиране | edit source]