Адолф фон Шел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адолф фон Шел
германски офицер

ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1914 – 1918; 1919 – 1944
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиесухопътни войски
Командвания25 танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война

Дата и място на раждане
1893 г.
Дата и място на смърт
1967 г. (74 г.)
Адолф фон Шел в Общомедия

Адолф фон Шел (на немски: Adolf von Schell) е немски офицер служил по време на Първата и Втората световни войни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Адолф фон Шел е роден в Магдебург, Германия на 21 август 1893 г. През 1914 г. служи като фаненюнкер в 57 пехотен полк. Участва в Първата световна война.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След нея е част от „Доброволческите отряди“ (Freikorps)[1] и служи в Райхсвера. Заема длъжност на щабен офицер в ОКХ. През лятото на 1930 г. постъпва в пехотното училище във форт Бенинг, Джорджия, САЩ.[1] През юни 1931 г. завършва обучението с отличен резултат.[1] През 1933 г. е публикувана книгата му Battle Leadership.[1]

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1938 – 1942 г., като част от Четиригодишния план, е комисар по транспорта, а между 1940 – 1943 г. е инспектор по моторизирането на армията. Същевременно е и заместник-министър към министерството на транспорта. Вследствие на машинации е свален от поста. Между 1 януари и 15 ноември 1943 г.[2] командва 25 танкова дивизия. Разболява се тежко и след това не получава ново назначение. Освободен е от служба в края на 1944 г. и се пенсионира във Хановер.[3]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Hofmann 2006, стр. 149
  2. 25. Panzer Division // www.axishistory.com. Посетен на 11 август 2008 г.
  3. Mitcham 2007, стр. 183

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]