Аерофотография

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аерофотоснимка от въздушен балон на Цюрих, Швейцария. Автор Spelterini 1898 г.

Аерофотографията е фотографска дейност, при която се заснима земната повърхност от висока въздушна позиция. Този начин на снимане в английски се нарича Aerial photography, в немски език Aerofotografie, Luftbildfotografie, в руски аэрофотография. Извършва се със специално конструирана аерофотоапаратура и посредством летателни апарати -самолети, хеликоптери, аеростати, дирижабли, делтаплани, хвърчила, безпилотни летателни апарати. Като продукт се създават аерофотоснимки, предназначени за нуждите на военното разузнаване, на топографията и картографията, за нуждите на археологията, средствата за рекламата и киното, изучаване промените в околната среда и др.

Въздушна снимка на летише София

Основни направления в аерофотографията[редактиране | edit source]

Аерофотографията предоставя информация чрез аерофотоснимки за следните направления.

Аерофотография за военното разузнаване[редактиране | edit source]

Немска фотокартечница от Първата световна война
11-09-fotofluege-cux-allg-25a.jpg

Това е първото и най-съществено приложение на аерофотографията. Създаването на специализирана аерофотоапаратура за нуждата на военното разузнаване води началото си от 1911 г., когато руския военен инженер полковник Потте В.Ф. създава първият аерофотоапарат (на руски аэрофотоаппарат), използван по време на Първата световна война[1]. Сериозно развитие на такава техника има в Германия. Младата българска авиация е била оборудвана с много немски аерофотокамери Zeiss и IKA за разузнавателни полети. Съгласно протокол за ликвидирането на българската военна авиация със Съюзническата контролна комисия от 1919 г., фототехниката е унищожена в Божурище заедно с всички български самолета (73 сухоземни самолета и 9 хидроплани), три аеростата, 76 авиационни картечници, 110 авиационни двигателя, бомби, боеприпаси и друго авиационно оборудване[2].

Аерофотография за топографията[редактиране | edit source]

Аерофотоснимките се използват за създаване на топографски карти и планове. Аерофотокамерите за заснимане на земната повърхност са с формат на кадъра 18х18 или 30х30 cm. Камерите се закрепват с пружиниращи буфери, с което се намалят вибрациите на самолета. В зависимост от положението на самолета по време на полет, заснетите снимки са вертикални - снимачната ос е вертикална към терена (отклонение до 60) и наклонени. Снимките биват единични, ивични и площни. Единични са тези, при които се заснимат единични отделни обекти. Предназначението им е преди всичко да се представи предварителна информация за ситуацията върху земната повърхност. Чрез т. нар. дешифрирене на аерофотоснимки се уточняват необходими подробности за работата върху топографските оригинали. Ивичните се правят в автоматичен режим на камерата със застъпване между отделните снимки, при които застъпването може да бъде от 30 до 65 %. Площните снимки се състоят от няколко ивици, като застъпването между тях е от 20 до 30 %. Аерофотозаснимането се реализира с бавноходни самолети от височина от 1000 до 2000 m. Така заснетия снимков материал с фотограметрични средства може да послужи като основа при изчертаване на оригинали за топографски карти и планове.

Зареждане с гориво във въздуха

Авиационна фотография[редактиране | edit source]

Това е дял от аерофотографията, при който се заснимат летящи обекти. Фотографирането може да се направи от различни направления - въздух - въздух; въздух - земя; земя - въздух; земя - земя. Това се прави с фотоапаратура, различна от тази предназначена за заснимане на големи земни площи. Често тази фотография се практикува от парашутисти, делтапланеристи или летци, които фотогафират колегите си при полет, акробатични изпълнения или отдих след успешно завършил въздушен експеримент.

Снимка на Royal Crescent (Bath, Англия) от балон с топъл въздух тип монголфиер

Аерофотография в стил документална фотография[редактиране | edit source]

Това е специфична фотография, при която от неголяма височина се заснимат паметници, археологически обекти, красиви природни кътове. Такива аерофотоснимки се използват за научни, рекламни или други комерсиални цели. Осъществяват се от самолети и хеликоптери на аероклубове, делтапланеристи или безпилотни летателни средства.

КАР аерофотография[редактиране | edit source]

КАР (Kite Aerial Photography ) е специфична фотография. Kite в превод на български е хвърчило или лек самолет. Това е изкуство да се фотографира земната повърхност от летящи хвърчила или привързани средства за летене като например малки балони. КАР фотографията е близка до тази в стил документален. От птичи полет на не големи височини може да се получат фотографски снимки с много високи художествени качества. За такива цели на пазара вече се предлагат малки балони и управляеми дирижабли, които носят платформа с дистанционно управлявана камера с висока резолюция, работеща в режим на запис или предаване на видеосигнал в реално време. [3] Създадените безпилотни самолети и особено безпилотния радиоуправляем куадкоптер (с няколко въздушни винта на хеликоптер), позволява не само създаване на качествени аерофотографии, но и заснемане на видео материали.

Аерофотографията в България[редактиране | edit source]

Самолет Fw-56 "Гълъб" съоръжен за аерофотоснимки
Ан-30

Българската военна авиация е използвана за разузнаване и фотографиране на полето на бойните действия във войните в началото на ХХ век. Самолетите са оборудвани с немски аерофотокамери, които по-късно са разрушени заедно с всички летателни апарати на българската войска. Пионер летец - наблюдател аерофотограф е Георги Ст. Георгиев (1881-1956). Той дълбоко познава фотографският процес и е преподавател по аерофотография през 1914-1917 г. Като активен фотодеятел и теоретик на фотоизкуството е оставил трайна следа - член на първото фотографско дружество (1897 г.), основател на българския фотоклуб (1920 г.), главен инструктор по художествена фотография към ДП "Българска фотография" и автор на трудове и публикации по фотоизкуство.

Специалното фотографско звено на Института по картография и геодезия използва самолетите Focke-Wulf Fw 56 "Гълъб" за аерофотозаснимане. Почти десетгодишното използване на самолетите и военните летци от института е прекратено в началото на 60-те години, поради засекретяването на получавания снимков материал. Дейността се прехвърля към ВВС и изцяло е под контрола на Военното контраразузнаване. Извършва се от 16-ти транспортно-авиационен полк, базиран на летище Враждебна. Поради износването и трудната поддръжка на използваните самолети, в авиоремонтния завод "Мургаш" се преоборудва за такива цели самолет Ли-2. Използва се до края на 60-те години, когато е заменен от Ил-14. [4]

Фотограметричните методи са използвани за изработването на едромащабната топографска карта 1:5000 през 60-те и 70-те години на ХХ век. Аерофотозаснемането е осъшествено с немски аерофотокамери Цайс.

Понастощем за такива цели се използва модерния специализиран самолет, разработен за въздушно наблюдение и аерофотоснимки Ан-30.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Большая советская энциклопедия, т.2, стр.493, Издательство "Советская энциклопедия", Москва, 1970
  2. Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945 г. (част първа), стр.2, Издателство "ЕЪР ГРУП 2000", София, 2000
  3. http://web.need.bg/MODELISTSTELDI/custom2.html
  4. Ли-2 в България, част ІV, автор Евгени Андонов, сп. Аеро, бр.01, 2012, с. 46
  • Пеевски, проф. инж. Васил Ц., проф. д-р инж. Михаил Ив Венедиков, Геодезия, Държавно издателство "Техника", София, 1966
  • Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Беличество войски 1935-1945, част първа, Издателство "Еър Груп 2000", София, 2000
  • Боев, Петър, Разговор за фотографията, Издателство "Отечество", София,1990