Акико Еби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Акико Еби
Akiko Ebi
Родена
7 юли 1953 г. (67 г.)
Стил класическа музика
Инструменти пиано

Акико Еби (на японски: 海老 彰子) е японско-френска пианистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 7 юли 1953 г. в Осака, Япония. Завършва Токийския университет за изкуство. По време на следването си печели 41-вия музикален конкурс на Япония. Международната ѝ кариера започва през 1975 г., когато печели Grand Prix от конкурса „Маргьорит Лонг“. Печели и 4 специални награди от конкурса „Артур Рубинщайн“. През 1980 г. се класира на пето място на Международния Шопенов конкурс във Варшава. На него Марта Аргерих забелязва Акико Еби и става неин наставник. Продължава обучението си в Парижката консерватория при Алдо Чиколини.[1][2]

Гастролира в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Работи с диригентите Станислав Скровашевски, Марек Яновски, Теодор Гушлбауер, Марк Фостър. Нейни камерни партньори са Марта Аргерих, Иври Гитлис, Огюстен Дюме, Режи Паские, Енджела Хюит, Мишел Далберто.[2]

През 1993 г. е удостоена от френското правителство със званието „Кавалер на изкуствата и литературата“ за заслугите ѝ към френската музика.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Akiko Ebi. // The Vancouver Chopin Society. November 2008. Архивиран от оригинала на 12 май 2009. Посетен на 21 август 2010.
  2. а б в Акико Еби. // Софийска филхармония. Посетен на 8 октомври 2016 г. (на български)