Албърт Колинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албърт Колинс
На представление на Блус фестивала в Лонг Бийч
На представление на Блус фестивала в Лонг Бийч
Информация
Роден
Починал
24 ноември 1993 г. (61 г.)
Стил електрик блус
блус рок
Инструменти китара
хармоника
Активни години 1952 – 1993
Музикален издател Алигатор
Албърт Колинс в Общомедия

Албърт Колинс (Albert Collins) е американски блус музикант и певец. Изявява се като китарист, понякога и като свирач на хармоника, главно в жанровите рамки на електрик блуса. Звукозаписната му кариера започва през 60-те години в Хюстън, и с натрупването на авторитет и слава излиза на сцени в Северна Америка, Европа, Япония и Австралия. Приемник е на много прякори, сред тях „Ледения“, „Маестрото на телекастера“ и „Острието на бръснача“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Лиона, щата Тексас, на 1 октомври 1932 година. Далечен роднина е на Лайтнин Хопкинс. Израства, като придобива знания за музиката и свири на китара. Семейството му се мести да живее в Хюстън, пак в Тексас, когато Албърт е на седем години. През 40-те и 50-те години поглъща мелодиите и подстиловете на блуса, произхождащи от Тексас, Мисисипи и Чикаго. Стилът му скоро след това се покрива с тези звуци. Често посочва като свои влияния Джон Лий Хукър, органиста Джими Макгриф, Хопкинс, Гитар Слим и Клерънс Браун – Гейтмаут.

Колинс сформира първата си група през 1952 година, когато е на 20 години. Две години по-късно той вече е основен музикант в няколко клуба за блус в Хюстън. С края на 50-те започва да използва Фендер Телекастър. По-късно се спира на Фендер Телекастър от 1966 година, специална изработка, с добавен слой от клен.

Колинс започва да записва през 1958 година и издава сингли, включително много инструментали като продалата един милион Frosty (1962), чрез лейбъли като Кенгару и Холуей. Много от тези сингъли са събрани в албума The Cool Sounds of Albert Collins на лейбъла Ти Си Еф Хол (по-късно преиздадени като Truckin' With Albert Collins на Блу Тъмб). През пролетта на 1965 година отива в Канзас, щата Мисури, и печели добра репутация. Там среща и бъдещата си съпруга, Гуендолин.

Много от звукозаписните студия в Канзас вече са затворили с настъпването на средата на 60-те. Тъй като няма възможност да записва, Колинс отива в Калифорния. Живее за кратко в Пало Алто, щата Калифорния, преди да се измести в Лос Анджелис. Свири на много от сцените на Западното крайбрежие, които имат популярност сред контракултурата. В началото на 1969 година, след концерт с Кенд Хийт, членовете на тази група го представят на Либърти Рекърдс. В знак на благодарност, заглавието на първия албум на Колинс, Love Can Be Found Anywhere, е взето от текста на Fried Hockey Boogie. Колинс записва и издава първия си албум чрез Импириъл Рекърдс, побратимен на Либърти лейбъл, през 1968 година.

Колинс остава в Калифорния още пет години и има популярност по комбинирани с други изпълнители прояви в Филмор и Уинтърленд. Той подписва с Алигейтър Рекърдс през 1977 г. и записва Ice Pickin'. Записва още седем албума с този лейбъл, преди да подпише с Пойнт Бланк Рекърдс през 1990 година.

През 80-те и началото на 90-те изнася концерти в Щатите, Канада, Европа и Япония. Става популярен блус музикант и повлиява на творчеството на Коко Монтоя, Робърт Крей, Гари Мур, Деби Дейвис, Стиви Рей Вон, Джони Ланг, Сюзан Тедеши, Кени Уейн Шепард, Джон Мейър и Франк Запа.

През 1983 година печели Наградата на У. К. Хенди за албума Don't Lose Your Cool, койтопечели наградата за най-добър блус албум на годината. През 1987 година, заедно с Робърт Крей и Джони Копланд, печели „Грами“ за албума Showdown! (записан през 1986). През следващата година соловата му творба Cold Snap отново е номинирана за „Грами“. През 1987 г. Джон Зорн го кани да свири на водеща китара в сюита, която композира специално за него, наречена Two-Lane Highway, за албума си Spillane.

Свири заедно с Джордж Торогуд и Бо Дидли на Лайв Ейд през 1985 г., като включва песните The Sky Is Crying и Madison Blues, на Джей Еф Кей Стейдиъм във Филаделфия. Той е единственият чернокож блус музикант.

През 1986 г. Колинс филмира концерта си на живо в Уилтърн Тиътър в Лос Анджелис, заедно с Ета Джеймс и Джо Уолш. Той е включен в Jazzvisions: Jump the Blues Away. Много от поддържащите музиканти са от горния ешелон на Лос Анджелис: Рик Роузас (бас китара), Майкъл Хюи (барабани), Ед Санфорд, Кип Ноубъл (пиано) и Джош Склар (китара).

Колинс е поканен да свири на фестивала „Легендите на китарата“ на Експо 1992 в испанския град Севиля. Там свири и Iceman, главната песен от последния му студиен албум.

За последен път посещава Лондон през март 1993 година. Умира на 24 ноември 1993 година от рак на белия дроб.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1965: The Cool Sounds of Albert Collins (Ти Си Еф Хол 8002) (сбирка от ранни сингли)
  • 1968: Love Can Be Found Anywhere (Even In A Guitar) (Импириъл LP-12428)
  • 1969: Trash Talkin' (Импириъл LP-12438)
  • 1970: The Complete Albert Collins (Импириъл LP-12449)
  • 1971: There's Gotta Be A Change (Тъмбълуийд 103) – Билборд 200 №196
  • 1978: Ice Pickin' (Алигейтър 4713)
  • 1980: Frostbite (Алигейтър 4719)
  • 1983: Don't Lose Your Cool (Алигейтър 4730)
  • 1986: Cold Snap (Алигейтър 4752)
  • 1991: Iceman (Пойнтбланк VPBCD 3)

Съвместни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1969 "Alive and Cool" (записан на живо във Филмор Уест)
  • 1979: Albert Collins and Barrelhouse Live (Het Wapen van Heemskerk, Alkmaar, Holland, 28 декември 1978, Munich Records 225)
  • 1981: Frozen Alive (Алигейтър 4725)
  • 1984: Live In Japan (Алигейтър 4733)
  • 1986: Jazzvisions: Jump the Blues Away
  • 1989: "Albert Collins live" (at het wapen van heemskerk, Alkmaar, Holland 1978) BJ-101
  • 1992: Albert Collins: Live At Montreux 1992 (Ийгъл Рекърдс)
  • 1995: Live '92/'93 (Пойнтбланк 40658) – Top Blues Albums #5
  • 2005 The Iceman at Mount Fuji (Фюъл 2000)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1969: Truckin' With Albert Collins (Блу Тъмб BTS-8) – преиздаване на The Cool Sounds of Albert Collins
  • 1993: Collins Mix: His Best (Пойнтбланк 39097)
  • 1997: Deluxe Edition (Алигейтър 5601) – колекция от песни от всички албуми на Алигейтър.

Като гостуващ музикант[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • "Freeze" / "Collins' Shuffle" (Кенгару KA-103/104)
  • "Soulroad" / "I Don't Know" (Трейси 2003)
  • "Defrost" / "Albert's Alley" (Грейт Скот 0007/Холуей 1795)
  • "Sippin' Soda" / "Homesick" (Холуей 1831)
  • "Frosty" / "Tremble" (Хол 1920)
  • "Thaw-out" / "Backstroke" (Хол 1925)
  • "Sno-Cone Part I" / "Sno-Cone Part II" (Ти Си Еф Хол 104)
  • "Dyin' Flu" / "Hot 'n Cold" (Ти Си Еф Хол 116)
  • "Don't Lose Your Cool" / "Frostbite" (Ти Си Еф Хол 127)
  • "Cookin' Catfish" / "Taking my Time" (Туентиът Сенчъри 45-6708)
  • "Ain't Got Time" / "Got a Good Thing Goin'" (Импириъл 66351)
  • "Do the Sissy" / "Turnin' On" (Импириъл 66391)
  • "Conversation with Collins" / "And Then it Started Raining" (Импириъл 66412)
  • "Coon 'n Collards" / "Do What You Want to Do" (Либърти 56184)
  • "Get Your Business Straight" / "Frog Jumpin'" (Тъмбълуийд 1002) – 1972 – Black Singles №46
  • "Eight Days on the Road" / "Stickin'" (Тъмбълуийд 1007)
  • "Blues for Stevie" / "Guitars that Rule the World" (1994)