Алгол (звезда)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алгол - β /бета/ от съзвездието Персей - една от първите известни променливи звезди, затъмнително променлива звезда от 2.1 до 3.2 величина със спектър В8. Тя е типична променлива двойна звезда, при която промяната на светлината се дължи на това, че едната по-тъмна компонента (Алгол В) минава спрямо нас точно над другата по-светла /Алгол А/ и я закрива.

Местоположение на Алгол

Наименование[редактиране | edit source]

Името "алгол" произхожда от арабския израз "раас ал гьол" - "главата на дявола". Според древните елини звездата е символизирала отрязаната от Персей глава на Горгона Медуза. Евреите са я наричали "Рош ха Сатан" - "главата на дявола". В звездния атлас "Уранометрия" на Йохан Байер от 1603 г. е означена като "Caput Larvae" - "главата на призрака". Древните китайски астрономи са я наричали "Цей Ше" - "трупове на купове".

История на изследванията[редактиране | edit source]

Фактът, че в различни епохи и в различни култури на Алгол са били приписвани демонични свойства, е доказателство, че още древните астрономи са забелязали някакви странни особености в тази звезда. Но за пръв път особеностите в блясъка на Алгол са документирани от италианският астроном Джемианино Монтанари през 1669 г. През 1782 г. Джон Гуудрайк пръв измерва периода на изменение на блясъка и предлага хипотезата за затъмнение от втори, по-тъмен компонент. Тази хипотеза е доказана едва през 1889 г. чрез спектроскопски анализ от Херман Фогел. Междувременно, към 1869 г. е установен 680 дневен период на изменение на главният минимум на блясъка, което поражда хипотезата за наличие на трети, много по-отдалечен компонент. Наличието на компонента Алгол С е доказано през 1906 г. от Аристарх Белополски чрез изучаване на спектралните линии на звездната система.

Период на изменение на блясъка[редактиране | edit source]

За наблюдател с просто око Алгол свети почти неизменно 2 дни и 11 часа като звезда от 2.1 величина. След това за 4,5 часа яркостта ѝ постепенно намалява до 3.2 величина и за следващите 4,5 часа постепенно се връща до първоначалната си величина. Пълният период е 2.867 дни.

Астрофизически характеристики[редактиране | edit source]

Двете звезди Алгол А и Алгол В се намират една от друга на разстояние 11 млн. километра една от друга и имат следните характеристики:

Алгол А - ярка бяла звезда, спектрален клас В8, диаметър 2,89 слънчеви радиуса, маса - 3,6 от масата на Слънцето, плътност - 0,13 от плътността на Слънцето. Звездата се намира в сравнително начален етап от развитието си в главната последователност.

Алгол В - студен оранжев гигант, спектрален клас според различни източници G5 до К2, диаметър 3,53 слънчеви радиуса, маса - 2,89 от масата на Слънцето, плътност - 0,03 от плътността на Слънцето. Звездата е изгорила голяма част от водородното с гориво и е доста напреднала в своята еволюция в главната последователност.

Алгол С - спектрален клас F1, маса 1.8 слънчеви маси.

Според теорията на звездната еволюция, скоростта, с която еволюира една звезда е функция на нейната маса. Ако две звезди са се формирали едновременно (както се предполага за Алгол А и В), по-масивната звезда ще е по-напреднала в своята еволюция. В случая по-лекият компонент, Алгол В, е много по напреднал в еволюцията. Този факт е наречен парадоксът на Алгол и се обяснява с трансфер на звездно вещество от В към А компонентата. Трансферът е доказан със средствата на радиоастрономията и се оценява на 10-7 слънчеви маси годишно.