Александър Верещагин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Верещагин
Александр Васильевич Верещагин
руски офицер
Роден
Новгородска губерния, Руска империя
Починал

Националност Флаг на Русия Русия

Александър Василиевич Верещагин (на руски: Александр Васильевич Верещагин) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Верещагин е роден на 10 май 1850 г. в Пертовка, Новгородска губерния, в семейството на потомствен дворянин. Завършва Вологодската класическа гимназия и се посвещава на военното поприще. Завършва Николаевското кавалерийско училище. Произведен е в първо офицерско звание корнет с назначение в 9-ти Изюмски улански полк (1873). Излиза в оставка по семейни причини през 1874 г.

Връща се в армията за участие в Руско-турската война (1877-1878) с повишение във военно звание поручик. Назначен е за сотник във Владикавказкия конен полк. Проявява се при превземането на Севлиево. Бие се храбро при превземането на Ловеч на 5 юли и 22 август 1877 г. Ранен е при третата атака на Плевен. Награден е със златно оръжие „За храброст“ (1877).

След войната е офицер в Българската земска войска.

Завръща се в Русия и участва в Ахалтекинската експедиция (1881). Излиза в оставка с повишение във военно звание полковник и за кратко живее в Париж. Завръща се в Русия и работи като оценител в Дворянската земска банка (1893).

Отново се завръща в армията с назначение за щабен офицер за поръчения при министъра на войната (1894). Командирован е в разпореждане на Приамурския губернатор генерала от пехотата Николай Гродеков по време на Боксерското въстание в Китай от 1899-1901 г.

Неговият дебют в периодичния печат е разказът „Ловешкият бой на 22 август 1877 г.“. Автор е шест книги с автобиографичен характер, на спомени, разкази и пътеписи. Сред тях са които „Вкъщи и на война 1853-1881. Спомени и разкази“ и „Нови разкази 1855-1895“. Описва личното си участие и впечатления от Руско-турската война от 1877-1878 г.

Самоубива се на 28 януари 1909 г. в Санкт Петербург.

Родство: братя Василий Верещагин и Сергей Верещагин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019, с. 298-299