Направо към съдържанието

Александър Капричев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Капричев
български художник
Роден
1945 г.
Починал
2008 г. (63 г.)
Националност България
Стилабстрактен експресионизъм
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски
Направлениедекоративно-монументална живопис
Професияхудожник

Александър Капричев е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Капричев е роден във Варна през 1945 г.[1] Завършва средното си образование във Втора гимназия във Варна, а през 1975 г. се дипломира във ВИИИ „Николай Павлович“ в София, специалност „Стенопис“, при проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски.[2]

След завършване на Академията, работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата, изградени в бившата фабрика „Вулкан“, във Варна. През 1976 – 1978 е избран за председател на Ателието на младите художници (AМХ), Варна, а от 1980 г. е член на СБХ.

От 1999 до 2006 година живее и твори в Англия, в ателиетата на Индипендънт Студиос, в Лестър и в Бирмингам. През 2006 г. се завръща във Варна, с нови творчески планове и с намерение за организиране на ретроспективна изложба, осуетени от внезапната му кончина през 2008 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Александър Капричев твори в областта на кавалетната и на декоративно-монументалната живопис. Автор е на голям брой живописни платна, акварели, графики и рисунки, а така също и на няколко проекта за монументални творби, стенопис, стъклопис и гоблени, които в стилово отношение могат да бъдат отнесени към лиричната абстракция или към абстрактния експресионизъм.

Участва със свои картини в Изложба на варненските художници в Сарагоса, Испания (1993); Самостоятелна изложба, ХГ „Борис Георгиев“, Варна (1996); Биенале на графиката, Варна (1997, 1999); Арт панаир „Импресия“, Пловдив (1997, 1999); Мол Галъри, Годишна изложба на Кралското общество на акварелистите, Лондон (2000); Годишни изложби на Индипендънт Студиос, Великобритания (2002, 2003, 2004, 2005). Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия (София), Министерството на Културата, Градската художествена галерия – Варна и на частни колекции в страната и чужбина.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]