Направо към съдържанието

Александър Митровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Митровски
български строител
Роден
около 1865 г.
Починал
не по-късно от 1922 г.

Александър (Алекса) Христов Митровски е български строител от края на XIX и началото на XX век.[1]

Роден е около 1865 година в дебърското село Себища, тогава в Османската империя, сега в Албания. Родителите му Христо и Евангелия имат четири деца: Александър, Георги, Атанас (Тане) и Босиля. Бащата е строител и тримата му сина поемат по неговия път.[1]

Предполага се, че около средата на 70-те години семейството се преселва в Солун. Синовете учат занаята, а по-късно стават строителни предприемачи. Построяват много сгради, обществени и частни; смята се, че са участвали в строежа или реконструкцията на всички български църкви в Солун и релсовата част на солунския трамвай. С прочутия италиански архитект Виталиано Позели изграждат сградата на османската гимназия (сега Философски факултет на Солунския университет), военното окръжие с казармите, общинската болница, мелницата на братята Алатини, хотелите „Ньоньо“ и „Англетер“. Александър (Алекса) е смятан за най-талантлив от тримата братя. Ходи на гурбет в Цариград.[1]

Първата му съпруга е дебърчанка, след смъртта ѝ се жени за втората си, Евлалия.[1] Тримата братя живеят в собствена триетажна къща в централната част на османския Солун.[1][2]

За строежите си в Солун е награден от османската власт със „Златен ключ на град Солун“.[1]

Умира преди 1922 година.[1]

  1. а б в г д е ж Родове. Митровски (Μήτρας) // Солун и българите: история, памет, съвремие. solunbg.org, 12 октомври 2020 г.
  2. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 72.