Александър фон Бурнонвил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър фон Бурнонвил
Alexandre von Bournonville
Портрет на Александър фон Бурнонвил.
Портрет на Александър фон Бурнонвил.

Роден
Alexandre-Hippolyte-Balthazar de Bournonville
Починал
Военна служба
Звание Фелдмаршал
Години 1640 - 1678
Род войски Армия на Свещената римска империя, армия на Испания
Александър фон Бурнонвил в Общомедия

Александър фон Бурнонвил (Alexander von Bournonville) с рождено име Alexander II Hyppolite, Prince de Bournonville (5 януари 1616 – 20 август 1690) е фламандски благородник, родом от Брюксел. Заема висши управленски постове в Испанската империя – губернатор на Каталония (1678 – 1685) и на Навара (1686 - 1691),[1] но е по-известен с военната си кариера. Бил е фелдмаршал в Свещената римска империя. След като учи в Париж, се връща в родината си и се включва в последните сражения от Тридесетгодишната война. От 1641 г. командва полк под началството на фон Мерси, и участва във втората битка при Ньордлинген (1645). Там се бие смело, пленява знамена и е ранен, а след смъртта на началника му организира оттеглянето на разбитата му армия. През 1648 г. има успехи при Мепен и Падерборн и е издигнат в чин генерал.

През 1650 г. Бурнонвил се включва със собствен контингент в армията на Великия Конде, която воюва с кралските войски по време на Фрондата. Участва и в последвалите военни действия по време на Френско-испанската война – при отбраната на Арас (1554) и Валансиен. След Пиренейския мирен договор испанският крал го издига в титлата принц.

Той отново е на бойното поле, когато започва Холандската война. Повикан в Брюксел, получава чин фелдмаршал и се включва в армията на бранденбургския курфюрст Фридрих-Вилхелм. По-известно е участието му в армията на Раймондо Монтекуколи, който воюва с французите (маршал Тюрен) край Рейн. Заедно обсаждат Бон. Когато през юни 1674 г. Тюрен побеждава имперската армия при Зинсхайм, Бурнонвил събира останките и със сериозни подкрепления навлиза в Елзас. Там не се оставя да бъде победен в битката при Енцхайм (октомври 1674),[2] но в началото на следващата година губи при Тюркхайм и предпочита да се върне на изток от Рейн. След този неуспех принцът е повикан от испанското правителство в Каталония, после е изпратен да потуши Месинското въстание. С това военните му ангажименти приключват, а остатъка от живота си прекарва на управленски постове.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alexander II de Bournonville, на сайтa The British Museum
  2. John Lynn, The wars of Louis XIV 1667-1714, Lanham 1999, pp. 131-132