Алексей Кумани
| Алексей Кумани | |
| руски дипломат | |
| Роден |
1835[1]
|
|---|---|
| Починал | неизвестно
|
Алексей Михайлович Кумани е руски дипломат с ранг на статски съветник, дипломатически агент и генерален консул на Русия в Княжество България през 1880 – 1881 година.
По време на борбите на българите за църковна независимост служи като преводач в руското посолство в Цариград. Преди назначаването му в София работи и в международната комисия за Суецкия канал и в посолството в Париж[2].
Като дипломатически агент в Княжество България Кумани поддържа близки отношения с управляващите либерали, работейки срещу засилването на австро-унгарското влияние в страната и лобирайки (без успех) за превръщане на БНБ в акционерно дружество с руски капитали и за построяване на железопътна линия между София и Дунав[3]. В рапортите си до руското външно министерство защитава конституционния ред в България срещу постъпките на княз Александър Батенберг за суспендиране на Търновската конституция. Отзован е от София в навечерието на държавния преврат, с който е наложен Режимът на пълномощията[4].
След мисията си в България Кумани служи като генерален консул в Кадис, а след това в Марсилия. От 1886 до 1890 е посланик на Русия в Китай[1].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Николаевская область. Электронная историческая энциклопедия. Кумани (посетен на 31 март 2015)
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 199 – 202, 803. Посетен на 28 март 2015.
- ↑ Радев 1990, с. 201 – 202, 221 – 224.
- ↑ Радев 1990, с. 253 – 254, 256.