Ален Боске

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ален Боске
Роден 28 март 1919 г.
Починал 8 март 1998 г. (78 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр стихотворение, роман, есе, разказ, пиеса
Награди „Шатобриан“ (1986),
„Гонкур“ за поезия (1989)

Ален Боске (на френски: Alain Bosquet), псевдоним на Анатол Биск, е френско-белгийски поет и писател от руски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден през 1919 г. в Одеса, но малко по-късно семейството му емигрира във Варна, София, а след това в Белгия. Учи в Брюкселския свободен университет, а след това в Парижкия университет. През 1940 г. е мобилизиран в белгийската, а след това служи и във френската армия. През 1942 г. заминава за Ню Йорк, където е редактор на издавания от Шарл дьо Гол вестник „La Voix de France“. Завръща се във Франция с американските войски през юни 1944 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Langue morte“
  • „La Confession mexicaine“
  • „Le Middle West“
  • „Pierre Emmanuel“
  • „Une Mère russe“
  • „L'enfant que tu étais“
  • „Ni guerre ni paix“
  • „Les fêtes cruelles“
  • „Le Métier d'otage“
  • „Les Solitudes“ (три романа, издадени заедно)
  • „Poèmes, un“ (поезия)
  • „Poèmes, deux“ (поезия)
  • „Sonnets pour une fin de siècle“ (1980, поезия; „Сонети за края на века“)
  • „Un jour après la vie“ (1984, поезия; „Един ден след живота“)
  • „Le Tourment de Dieu“ (1986, поезия; „Мъките Господни“)
  • „Bourreaux et acrobates“ (1989, поезия; „Палачът и акробатите“)
  • „Je ne suis pas un poète d'eau douce“ (1996, поезия)

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Боске, Ален. Поезия 1945-1994. София, Нов Златорог, 2000. ISBN 978-954-492-151-4.