Алоним

Алоним (ог гръцки: allos – „друг“, ónoma – „име“) e вид псевдоним, който представлява собственото име на друго действително, а в повечето случаи – и известно лице (писател, историческа личност и други).

Примери за алоними в българската публицистична практика са:

• Ефрем Сирин — Петър Завоев (в. „Независимост“: 1924 – 1934),
• Иван Рилски – Иван Симеонов Коюмджиев (сп. „Лъчи“: 1948)
• Макиавели — Христо Статев (в. „Зора“: 1933 – 1934)
• Марко Поло — Ячо Кабаивански (сп. „Рибарски преглед“: 1938-1940; в. „Вечерна бургаска поща“: 1939; в. „Заря“: 1940 – 1943; в. „Бургаски фар“: 1940 – 1944),
• Пипин Късий – Димитър Цветанов Младенов (в. „Знаме на комунизма“, Търговище: 1969 – 1970)
• Харун ал Рашид – Ради Василев Радев (в. „Вечерна поща“: 1906)
• Черноризец Храбър — Васил Илиев Пасков (в. „Знаме“: 1924 – 1934),
• Ювенал – Йордан Светославов (в. „Варненски новини“: 1931 – 1932),

Вижте също

• Алограф

Източници

• Речник на литературните термини, издателство „Наука и изкуство“, София, 1968
• Речник на българските псевдоними, Иван Богданов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1978