Алпака
Тази статия е за сплавта от мед, никел и цинк. За животното Алпака вижте Алпака (животно).
Алпака̀ е търговското наименование на сплав от мед, цинк и никел, със съдържание на никел най-малко 5%. Обичайното съотношение е 60% мед, 20% цинк и 20% никел.
Свойства[редактиране | редактиране на кода]
Алпаката е матовосива, корозиоустойчива, с добри механични качества (голяма твърдост, трудно се огъва или чупи). При полиране добива бляскава гладка повърхност, наподобяваща по външен вид тази на среброто, което се дължи на наличието на никел в сплавта.
История[редактиране | редактиране на кода]
Алпаката се е използвала най-напред в Китай, където е претопявана от леснодостъпна непреработена руда.[1][2] По време на династията Цин сплавта е била изнасяна контрабандно в различни части на Източното полукълбо, въпреки правителствената забрана за износа ѝ.[3] Тя става позната на Запад от внесени китайски изделия, наричани байтонг (мандарин) или пактонг (кантонски език) (白 銅, букв. „бяла мед“), чийто сребрист метален цвят е използван за имитация на т. нар. стерлингово сребро (сребро с чистота над 92,5%).
Най-ранното споменаване на пактонга в Европа се отнася към 1597 г. От тогава и до края на XVIII в. има споменавания за него като внасян от Кантон в Европа.[4] През 1770 г. металургичен завод в германския град Зул успява да произведе аналогична сплав.[5] През 1823 г. се провежда немски конкурс за усъвършенстване на производствения процес: целта е да се разработи сплав, която притежава най-близко визуално сходство със среброто. Братята Хенигер в Берлин и Ернст Август Гайтнер в Шнееберг независимо постигат тази цел. Производителят Berndorf дава на материала търговската марка Alpacca, под която материалът става широко известен в Северна Европа. Постепенно процесът се разпространява и в други части на света, но под различни имена: никелово сребро, мелхиор, немско сребро, аржентан, ново сребро (нойзилбер), никелов месинг.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Алпаката намира най-различни приложения: главно в телекомуникациите (особено в телефонната промишленост), за части на различни инструменти, за висококачествени арматурни и тръбни елементи и принадлежности, за ципове и т.н. Също така се използва за изработка на висококачествени гамби, които след това се полират многократно и чак тогава биват прилагани в употреба. Намира приложение и в енергетиката (клеми, пружини, съединители, контакти и т.н.), строителството (части за метални конструкции, кинкалерийни и декоративни артикули), както и в химическата и хранително-вкусовата промишленост (различни уреди). Поради някои свои свойства алпаката служи и за направа на прибори и посуда за хранене.
Последното приложение е широко разпространено в България преди 10 ноември 1989 г. поради засиленото производство и достъпността на съставките в бившия Съветски съюз.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Joseph Needham, Ling Wang, Gwei-Djen Lu, Tsuen-hsuin Tsien, Dieter Kuhn, Peter J Golas, Science and civilisation in China: Cambridge University Press: 1974, ISBN 0-521-08571-3, pp. 237–250
- ↑ Oberg, Erik, Jones, Franklin Day. Machinery's Encyclopedia. The Industrial Press ; [etc., etc.], 1917. с. 412. The alloy came originally from China, where its composition is said to have been known
- ↑ Dwight Dana, James. Manual of Mineralogy. 1869. с. 265. smuggled into various parts of the East Indies... and is not allowed to be carried out of the empire
- ↑ Derk Bodde, China's Gifts to the West. // Columbia University.
- ↑ Die Metalle: Geschichte, Vorkommen und Gewinnung, nebst ausführlicher Produktions- und Preis-Statistik. Vom "Verein zur Beförderung des Gewerbefleisses" preisgekrönte Arbeit. 1904. ISBN 9785877316324. с. 327.