Алфонс Буш

Алфонс Буш
руски и български офицер
Звание	Генерал-лейтенант
Служи на	Русия България
Род войски	пехота
Битки/войни	Полско въстание (1863 – 1864) Руско-турска война (1877 – 1878)
Награди	Вижте по-долу
Дата и място на раждане	13 септември 1842 г. (стар стил) Руска империя
Дата и място на смърт	Руска империя

Алфонс Иванович Буш (на руски: Альфонс Иванович Буш) е руски, офицер, генерал-лейтенант и български офицер, полковник. Участник в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864) и в Руско-турската война (1877 – 1878). Началник на 1-ва пехотна бригада от Българската войска.

Биография

Алфонс Буш е роден на 13 септември 1842 г. в Руската империя. Семейството е с лютеранско вероизповедание. Ориентира се към военното поприще и постъпва на военна служба на 16 юни 1861 г. Завършва Павловския кадетски корпус с производство в първо офицерско звание поручик и назначение в 55-и Резервен пехотен кадрови батальон (1862).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Три пъти е награден с руски военно ордени.

На 28 март 1884 г. е освободен от руска служба. Служи като началник на 1-ва пехотна бригада.

На 21 октомври 1885 е върнат на руска служба. Командир на 84-ти Ширвански пехотен полк (1885-1890) и 163-ти Ленкоранско-нашебургски пехотен полк (1890-1892). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1892 г. с назначение за командир на 1-ва бригада на 16-а пехотна дивизия. Командир на 34-та пехотна дивизия (от 27 април 1900). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1901 г.

Алфонс Буш е женен и има една дъщеря.

Военни звания

• Поручик (13 юни 1862)
• Прапорщик от гвардията (15 март 1863, преименуван)
• Подпоручик от гвардията (19 май 1863, старшинство)
• Поручик от гвардията (19 април 1864, старшинство)
• Щабскапитан от гвардията (30 август 1866, старшинство)
• Капитан от гвардията (31 март 1874, старшинство)
• Полковник (30 август 1877, старшинство)
• Полковник от българската войска (1884)
• Генерал-майор за отличие по служба (1892) със старшинство 26 декември 1892
• Генерал-лейтенант за отличие (1901) със старшинство 6 декември 1900

Образование

• Павловски кадетски корпус

Заемани длъжности

• Командир на рота (7 години и 10 месеца)
• Командир на батальон (2 години и 11 месеца)
• Командир на 55-и Резервен пехотен кадрови батальон (20 януари 1883 – 28 март 1884)
• Командир на 1-ва пехотна бригада от българската войска
• Командир на 84-ти Ширвански пехотен полк на Нейно Имперско Величество полк (21 октомври 1885 – 16 август 1890)
• Командир на 163-ти Ленкоранско-нашебургски пехотен полк (16 август 1890 – 26 декември 1892)
• Командир на 1-ва бригада от 16-а пехотна дивизия (26 декември 1892 – 27 април 1900)
• Командир на 34-та пехотна дивизия (от 27 април 1900)

Награди

• Орден „Света Анна“ III степен (1869)
• Орден „Свети Станислав“ II степен (1874)
• Орден „Света Анна“ III степен с мечове
• Златно оръжие „За храброст“
• Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и лента (1878)
• Орден „Свети Владимир“ III степен с мечове (1878)
• Орден „Свети Станислав“ I степен (1897)

Източници

• Списокъ генераламъ по старшинству. Част I, II и III, Составленъ по 1-е Января 1904 года, С.-Петербургъ, 1904, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 415
• Списокъ генераламъ по старшинству. Составленъ по 1-е Мая 1901 года, С.-Петербургъ, с. 491.
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 111.
• Генерал-майор Н. Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)