Алфонс Буш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфонс Буш
Информация
Звание Генерал-лейтенант
Служил на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки Полско въстание (1863 – 1864)
Руско-турска война (1877 – 1878)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Алфонс Иванович Буш (на руски: Альфонс Иванович Буш) е руски (генерал-лейтенант) и български офицер (полковник), участник в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864) и в Руско-турската война (1877 – 1878), началник на 1-ва пехотна бригада от българската войска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алфонс Буш е роден на 13 септември 1942 г. в Руската империя. На 16 юни 1861 го постъпва на военна служба. Преди постъпването на българска служба е командир на 55-ти резервен пехотен кадрови батальон. На 28 март 1884 г. е освободен от руска служба. Служи като началник на 1-ва пехотна бригада. На 21 октомври 1885 е върнат на руска служба. Уволнен е от служба (на руски „за штатом“) в периода от 21 юни 1882 до 20 януари 1883, а е в оставка в периода от 28 март до 1 май 1884 година.

В религиозно отношение е лютеранин.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-лейтенант Алфонс Буш е женен и има една дъщеря.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Павловски кадетски корпус

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на рота (7 години и 10 месеца)
  • Командир на батальон (2 години и 11 месеца)
  • Командир на 55-ти резервен пехотен кадрови батальон (20 януари 1883 – 28 март 1884)
  • Командир на 1-ва пехотна бригада от българската войска
  • Командир на 84-ти пехотен ширвански на Нейно Имперско Величество полк (21 октомври 1885 – 16 август 1890)
  • Командир на 163-ти пехотен ленкоранско-нашебургски полк (16 август 1890 – 26 декември 1892)
  • Командир на 1-ва бригада от 16-а пехотна дивизия (26 декември 1892 – 27 април 1900)
  • Началник на 34 пехотна дивизия (от 27 април 1900)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Св. Анна“ III степен (1869)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен (1874)
  • Орден „Св. Анна“ III степен с мечове
  • Златно оръжие „За храброст“
  • Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и лента (1878)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен с мечове (1878)
  • Орден „Св. Станислав“ I степен (1897)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Част I, II и III, Составленъ по 1-е Января 1904 года, С.-Петербургъ, 1904, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 415
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 111.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)