Алфред Колерич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Колерич
Alfred Kolleritsch
Алфред Колерич през 2014 г.
Алфред Колерич през 2014 г.
Роден 16 февруари 1931 г. (88 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр стихотворение, роман, разказ
Награди Награда Георг Тракл за поезия“ (1987)
Подпис Widmung Alfred Kolleritsch, Dezember 1992.jpg
Алфред Колерич в Общомедия

Алфред Колерич (на немски: Alfred Kolleritsch) е австрийски писател, поет и философ. Основател на едно от най-важните съвременни австрийски литературни списания манускрипте.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алфред Колерич израства в дома на лесничей при двореца „Брунзе“. Завършва гимназия с матура през 1950 г. Следва германистика, англицистика, философия, а по-късно и история. От 1958 г. работи като учител в Лайбниц, а през 1963/64 г. – в Академичната гимназия в Грац. През 1964 г. получава научната степен доктор по философия с теза върху Мартин Хайдегер. През 1977 г. преподава един семестър философия в Грацкия университет.

манускрипте[редактиране | редактиране на кода]

Петер Хандке и Алфред Колерич – 50 години сп. манускрипте

През 1958 г. Алфред Колерич става съосновател, а от 1968 до 1995 г. президент на Форум Щатпарк в Грац. През 1960 г. създава едно от най-важните австрийски литературни списания манускрипте, в което дава възможност за публикуване преди всичко на експериментални автори. Само една године след основаването му, в списанието са представени писатели не само от „Грацката група“, но и от „Виенската група“. Колерич публикува ръкописи на поети като Освалд Винер или Ернст Яндл и така привлича към тях читателското внимание. Към по-младите автори, които намират в манускрипте първата си възможност за изява, спадат напр. Волфганг Бауер, Барбара Фришмут, Михаел Шаранг, Гюнтер Фалк и Петер Хандке.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. Алфред Колерич е включен в директорския съвет на международния фестивал за съвременно изкуство Есен в Щирия. През 1980 г. става член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1987 г. е член на журито по присъждането на литературната награда „Петрарка“. От 1977 г. е писателски член-кореспондент на Баварската академия на изящните изкуства.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи
  • Die Pfirsichtöter (1972)
  • Die grüne Seite (1974)
  • Allemann (1989)
Есета
  • Gespräche im Heilbad. Verstreutes, Gesammeltes, Essays (1985)
  • Der letzte Österreicher (1995)
Поезия
  • Erinnerter Zorn (1972)
  • Einübung in das Vermeidbare (1978)
  • Im Vorfeld der Augen (1982)
  • Absturz ins Glück (1983)
  • Gegenwege (1991)
  • Zwei Wege, mehr nicht (1993)
  • In den Tälern der Welt (1999)
  • Die Summe der Tage (2001)
  • Befreiung des Empfindens (2004)
  • Tröstliche Parallelen (2006)
  • Es gibt den ungeheuren Anderen (2013)
Името на болката. Лирика, изд.: Агрипина, София (1998), прев. Кръстьо Станишев
Друго
Алфред Колерич, Птицата Хемлер (1992)
  • Eigentlichkeit und Uneigentlichkeit in der Philosophie Martin Heideggers, Dissertation (1964)
  • Von der schwarzen Kappe, Erzählung (1974)
  • Über das Kindsein – Briefe an Kolleritschs Söhne Julian und Philipp (1991)
  • Hemler der Vogel – Mit Zeichnungen von Hartmut Urban (1992)
  • Die geretteten Köche, Theaterstück (1997)
  • Marginalien und Widersprüche – Texte zu Literatur, Kultur und Politik (2001)
  • Peter Handke / Alfred Kolleritsch: Schönheit ist die erste Bürgerpflicht. Briefwechsel (2008)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]