Алфред Колерич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Колерич
Alfred Kolleritsch
Алфред Колерич през 2014 г.
Алфред Колерич през 2014 г.
Роден 16 февруари 1931[1] (88 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр стихотворение, роман, разказ
Награди Награда Георг Тракл за поезия“ (1987)
Подпис Widmung Alfred Kolleritsch, Dezember 1992.jpg
Алфред Колерич в Общомедия

Алфред Колерич (на немски: Alfred Kolleritsch) е австрийски писател, поет и философ. Основател на едно от най-важните съвременни австрийски литературни списания манускрипте.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алфред Колерич израства в дома на лесничей при двореца „Брунзе“. Завършва гимназия с матура през 1950 г. Следва германистика, англицистика, философия, а по-късно и история. От 1958 г. работи като учител в Лайбниц, а през 1963/64 г. – в Академичната гимназия в Грац. През 1964 г. получава научната степен доктор по философия с теза върху Мартин Хайдегер. През 1977 г. преподава един семестър философия в Грацкия университет.

манускрипте[редактиране | редактиране на кода]

Петер Хандке и Алфред Колерич – 50 години сп. манускрипте

През 1958 г. Алфред Колерич става съосновател, а от 1968 до 1995 г. президент на Форум Щатпарк в Грац. През 1960 г. създава едно от най-важните австрийски литературни списания манускрипте, в което дава възможност за публикуване преди всичко на експериментални автори. Само една године след основаването му, в списанието са представени писатели не само от „Грацката група“, но и от „Виенската група“. Колерич публикува ръкописи на поети като Освалд Винер или Ернст Яндл и така привлича към тях читателското внимание. Към по-младите автори, които намират в манускрипте първата си възможност за изява, спадат напр. Волфганг Бауер, Барбара Фришмут, Михаел Шаранг, Гюнтер Фалк и Петер Хандке.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. Алфред Колерич е включен в директорския съвет на международния фестивал за съвременно изкуство Есен в Щирия. През 1980 г. става член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1987 г. е член на журито по присъждането на литературната награда „Петрарка“. От 1977 г. е писателски член-кореспондент на Баварската академия на изящните изкуства.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи
  • Die Pfirsichtöter (1972)
  • Die grüne Seite (1974)
  • Allemann (1989)
Есета
  • Gespräche im Heilbad. Verstreutes, Gesammeltes, Essays (1985)
  • Der letzte Österreicher (1995)
Поезия
  • Erinnerter Zorn (1972)
  • Einübung in das Vermeidbare (1978)
  • Im Vorfeld der Augen (1982)
  • Absturz ins Glück (1983)
  • Gegenwege (1991)
  • Zwei Wege, mehr nicht (1993)
  • In den Tälern der Welt (1999)
  • Die Summe der Tage (2001)
  • Befreiung des Empfindens (2004)
  • Tröstliche Parallelen (2006)
  • Es gibt den ungeheuren Anderen (2013)
Името на болката. Лирика, изд.: Агрипина, София (1998), прев. Кръстьо Станишев
Друго
Алфред Колерич, Птицата Хемлер (1992)
  • Eigentlichkeit und Uneigentlichkeit in der Philosophie Martin Heideggers, Dissertation (1964)
  • Von der schwarzen Kappe, Erzählung (1974)
  • Über das Kindsein – Briefe an Kolleritschs Söhne Julian und Philipp (1991)
  • Hemler der Vogel – Mit Zeichnungen von Hartmut Urban (1992)
  • Die geretteten Köche, Theaterstück (1997)
  • Marginalien und Widersprüche – Texte zu Literatur, Kultur und Politik (2001)
  • Peter Handke / Alfred Kolleritsch: Schönheit ist die erste Bürgerpflicht. Briefwechsel (2008)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]