Михаел Шаранг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаел Шаранг
Michael Scharang
Роден 3 февруари 1941 г. (76 г.)
Професия поет, белетрист
Националност Австрия Австрия
Подпис Scharang Signature.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Михаел Шаранг в Общомедия

Михаел Шаранг (на немски: Michael Scharang) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси.

Житейски и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Михаел Шаранг е роден на 3 февруари 1941 г. в Капфенберг, Щирия в работническо семейство.

Шаранг следва философия, история на изкуството и театрознание във Виенския университет и защитава докторска дисертация върху драмите на Роберт Музил.

През седемдесетте години Михаел Шаранг публикува политически и социално ангажирани романи и есета, като се стреми с помощта на литературата да промени обществените порядки. Издава сборник с поетическа проза (или: прозаична поезия) под заглавие „Край на разказването и други разкази“ (1970), в който е включен текстът „Отговорният уволнява безотговорния“ – този текст дава основата на телевизионен филм. Писателят публикува също сборник с есета „За еманципацията на изкуството“ (1971), романа „Чарли Тракторът“ (1973), прозаичния сборник „Все някой трябва да се подчинява“ (1973) и романите „Синът на един земеделски работник“ (1976) и „Човек на живота“ (1979).

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В 1978 г. Михаел Шаранг напуска Австрийската комунистическа партия, чийто член е бил в продължение на половин десетилетие. Смята, че литературата трябва да взима страна, но да не бъде партийно-политическа. Той е от малцината творци на австрийския литературен авангард, който плодотворно съчетава в произведенията си езикова и социална критика, теория на медиите и фактография.

Шаранг живее като писател на свободна практика във Виена и Ню Йорк.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си писателят получава редица отличия, между които поощрителната Литературна награда на Виена (1965 и 1976), „Литературната награда на град Клагенфурт“ (1970), Австрийската награда за художествена литература (1996) и Литературната награда на провинция Щирия (2000).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Край на разказването и други разкази“ (1970)
  • Robert Musil, 1965
  • Verfahren eines Verfahrens, 1969
  • Schluß mit dem Erzählen und andere Erzählungen, 1970
  • Zur Emanzipation der Kunst, Essays, 1971
  • Charly Traktor, Roman, 1973
  • Einer muß immer parieren, Dokumentationen von Arbeitern über Arbeiter, 1973
  • Bericht an das Stadtteilkomitee, 1974
  • Der Sohn eines Landarbeiters, Roman, 1975
  • Der Lebemann, Roman, 1979
  • Der Beruf des Vaters, 1981
  • Das doppelte Leben, 1981
  • Harry, 1984
  • Die List der Kunst, Essays, 1986
  • Das Wunder Österreich oder Wie es in einem Land immer besser und dabei immer schlechter wird, 1989
  • Auf nach Amerika, Roman, 1992
  • Bleibt Peymann in Wien oder Kommt der Kommunismus wieder, Geschichten, Satiren, Abhandlungen, 1993
  • Das jüngste Gericht des Michelangelo Spatz, Roman, 1998
  • Komödie des Alterns, Roman, 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]