Михаел Шаранг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаел Шаранг
Michael Scharang
Роден 3 февруари 1941 г. (77 г.)
Професия поет, белетрист
Националност Flag of Austria.svg Австрия
Подпис Scharang Signature.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Михаел Шаранг в Общомедия

Михаел Шаранг (на немски: Michael Scharang) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси.

Житейски и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Михаел Шаранг е роден на 3 февруари 1941 г. в Капфенберг, Щирия в работническо семейство.

Шаранг следва философия, история на изкуството и театрознание във Виенския университет и защитава докторска дисертация върху драмите на Роберт Музил.

През седемдесетте години Михаел Шаранг публикува политически и социално ангажирани романи и есета, като се стреми с помощта на литературата да промени обществените порядки. Издава сборник с поетическа проза (или: прозаична поезия) под заглавие „Край на разказването и други разкази“ (1970), в който е включен текстът „Отговорният уволнява безотговорния“ – този текст дава основата на телевизионен филм. Писателят публикува също сборник с есета „За еманципацията на изкуството“ (1971), романа „Чарли Тракторът“ (1973), прозаичния сборник „Все някой трябва да се подчинява“ (1973) и романите „Синът на един земеделски работник“ (1976) и „Човек на живота“ (1979).

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В 1978 г. Михаел Шаранг напуска Австрийската комунистическа партия, чийто член е бил в продължение на половин десетилетие. Смята, че литературата трябва да взима страна, но да не бъде партийно-политическа. Той е от малцината творци на австрийския литературен авангард, който плодотворно съчетава в произведенията си езикова и социална критика, теория на медиите и фактография.

Шаранг живее като писател на свободна практика във Виена и Ню Йорк.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си писателят получава редица отличия, между които поощрителната Литературна награда на Виена (1965, 1976), „Литературната награда на град Клагенфурт“ (1970), Австрийската държавна награда за литература (1984), Австрийската награда за художествена литература (1996) и Литературната награда на провинция Щирия (2000).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Край на разказването и други разкази“ (1970)
  • Robert Musil, 1965
  • Verfahren eines Verfahrens, 1969
  • Schluß mit dem Erzählen und andere Erzählungen, 1970
  • Zur Emanzipation der Kunst, Essays, 1971
  • Charly Traktor, Roman, 1973
  • Einer muß immer parieren, Dokumentationen von Arbeitern über Arbeiter, 1973
  • Bericht an das Stadtteilkomitee, 1974
  • Der Sohn eines Landarbeiters, Roman, 1975
  • Der Lebemann, Roman, 1979
  • Der Beruf des Vaters, 1981
  • Das doppelte Leben, 1981
  • Harry, 1984
  • Die List der Kunst, Essays, 1986
  • Das Wunder Österreich oder Wie es in einem Land immer besser und dabei immer schlechter wird, 1989
  • Auf nach Amerika, Roman, 1992
  • Bleibt Peymann in Wien oder Kommt der Kommunismus wieder, Geschichten, Satiren, Abhandlungen, 1993
  • Das jüngste Gericht des Michelangelo Spatz, Roman, 1998
  • Komödie des Alterns, Roman, 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]