Алхимия на щастието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Алхимия на щастието“
کیمیای سعادت
Факсимиле на персийски ръкопис от 1308 г., Национална библиотека на Франция
Факсимиле на персийски ръкопис от 1308 г., Национална библиотека на Франция
Автор Абу Хамид Мухаммад ибн Мухаммад ал Газали
Първо издание началото на XII век г.
Персия
Оригинален език персийски
Жанр ислямска етика,
ислямска философия
„Алхимия на щастието“ в Общомедия

„Алхимия на щастието“ (на персийски: کیمیای سعادت, латинизирано: Kimiya-yi Sa'ādat) е книга, написана от Абу Хамид Мухаммад ибн Мухаммад ал Газали, персийски богослов, философ и сунитски книжовник, считан за един от най-великите систематични мислители на исляма.[1] Написва въпросната книга към края на своя живот – скоро преди смъртта си през 1105 г., или през 499 г. по ислямското летоброене.[2]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е разделена на 4 тематични части, всяка съдържаща по 10 глави. В началото на книгата са представени цитати на пророка Мохамед.

  1. За верските задължения (Ebādāt);
  2. За спасението (Monjīāt);
  3. За човешките взаимоотношения от гледище на исляма (Mu'amalat);
  4. За вечните мъки (Mohlekāt);

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bowering, Gerhard. „ḠAZĀLĪ, ABŪ ḤĀMED MOḤAMMAD, I.“ Encyclopædia Iranica. Print
  2. Bowering, Gerhard. "[Untitled]." Rev. of The Alchemy of Happiness Translated by Claud Feild and Revised by Elton L. Daniel. Journal of Near Eastern Studies July 1995: 227 – 28. Print