Анатолий Крупнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анатолий Крупнов
Псевдоним Крупский
Роден
Анатолий Германович Крупнов
Починал
27 февруари 1997 г. (31 г.)
Стил траш метъл
хеви метъл
рок енд рол
Инструменти бас китара
Активни години 1984 – 1997
Свързани изпълнители „Проспект“
Чёрный обелиск
„Шах“
Неприкасаемие

Анатолий Крупнов е руски певец и музикант. Основател и фронтмен на хеви метъл групата „Черный обелиск“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Москва през 1965 година. Като дете се занимава с лека атлетика и се учи свирене на цигулка. Сам се научава да свири на китара и участва в пионерският ансамбъл „Сверчки“. След като завършва средното си образование постъпва да учи в МАДИ (Московски автомобилно-пътен институт), но не завършва, тъй като решава да се отдаде на рок музиката. По това време е повлиан от Дийп Пърпъл, Куийн, Назарет и най-вече от Моторхед.

През 1984 започва да свири в група „Проспект“. Благодарение на Анатолий групата преминава от джаз-рок към блек метъл. След разпадането на „Проспект“, китаристът основава собствена група – Чёрный обелиск. Крупнов е неин вокал, бас-китарист, композитор и текстописец. Групата бързо набира популярност, издава три концертни албума, но се разпада през 1988 заради скандал между Крупнов, Михаил Светлов и Юрий Алексиев. Анатолий започва работа с група Шах, като те издават албум в Германия. През август 1990 „Черный обелиск“ е възроден. Групата издава 4 нови албума, но без кой знае какъв комерсиален успех. Най-известният от тях е „Стена“. От 1993 до края на 1996 Анатолий работи и с групата на Гарик Сукачов Неприкасаемие. Крупнов работи и над солов албум, но той е издаден след смъртта му.

Анатолий Крупнов умира от сърдечен пристъп по време на запис на 27 февруари 1997.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Черный обелиск[редактиране | редактиране на кода]

  • „Апокалипсис“ (1986)
  • „Цветы зла“ (1987)
  • „Жизнь после смерти“ (макси-сингъл, 1990)
  • „Стена“ (1991)
  • „One More Day“ (1991)
  • „Ещё один день“ (1992)
  • „96°+415“ (демо, 1993)
  • „Стена“ (1994)
  • „Я остаюсь“ (1994)
  • „86 – 88“ (1995)

Шах[редактиране | редактиране на кода]

  • „Beware“ (1989)

Неприкасаемие[редактиране | редактиране на кода]

  • „Брел, брел, брел“ (1994)
  • „Между водой и огнем“ (Концерт в Кафедральном соборе Калининграда (записано в сентябре 1993 года)) (1995)
  • „Неприкасаемые, часть 2“ (1996)
  • „Города, где после дождя дымится асфальт“ (1999)

Соло[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чужие песни и несколько своих“ (1997)
  • „Postальбом“ (2000)

Източници[редактиране | редактиране на кода]