Анатолий Куришов

Анатолий Куришов
участник във Великата отечествена война
Роден	28 март 1931 г. Тихменево, СССР
Етнос	руснаци
Награди	Червена звезда

Пощенска марка с къщата на Афанасиев-Павлов, от която през 1942 г. започва войнишката слава на Анатолий Куришов

Анатолий Николаевич Куришов (на руски: Анатолий Николаевич Курышов) е ветеран от Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Той е последният жив участник в боевете при защитата на къщата на Павлов по време на битката за Сталинград, когато е бил на 11 години. Макар и дете, взима участие във всички големи стратегически операции на Източния фронт 1942 – 1945 г.

През лятото на 1942 г. в родното село на Анатолий почти няма останали мъже. Много от тях са заминали да воюват срещу немците, включително Николай Куришов, отишъл като доброволец на фронта. Майката на момчето работи като доячка, която покрай грижите за колхозния добитък има само бегла представа за положението на фронта. За да не скитори и се мотае около нея, тя качва Толя на влака и го праща при леля му в Сталинград. По това време градът е готвен за отбрана, като е превръщан едва ли не в крепост.

За да не пострада в започналата офанзива стещу града на Волга, Анатолий е отнесен от някой си дядо Захарич в мазето на къщата, намираща се на площад „9 януари“, сграда № 61. Там лежи войник от Червената армия с кървяща рана и се води интензино сражение. Веднага след завземането на къщата, в първите часове на отбраната сержант Яков Павлов, заедно с неговия отряд започва да превръща окупираната къща в крепост. Толя Куришов служи като куриер между сержант Павлов и човек от щаба на полка, носи боеприпаси, ходи на разузнаване и дори предава важни документи – план на немското команване за превземане на сградта. Идва момент, когато получава контузия, когато шрапнел се врязва в главата му, разкъсва ухото му и тежко сътресение стяга мускулите на лицето му. В тежко състояние момчето е отнесено в полевия лазарет.

Намерен е от майка си, Елизавета Никитична, в един вагон с ранени войници. За героичните подвизи на сина си неговият баща научава едва когато се прибира у дома си след края на войната от бележка, подписана от самия сержант Павлов.

Толик е възприет от червеноармейците за „син на полка“. Получава назначение като стрелец в 42 гвардейски строеви полк на 13 дивизия, под командването на генерал Александър Родимцев. Защитава къщата на Павлов в Сталинградската битка. След това е участник в битката при Курск, освобождението на Украинската ССР, настъпателните операции в Берлин и Прага.

След войната

След преселването му заедно с родителите в Комсомолск на Амур на защитника на къщата на Павлов е връчена орденска книжка с номер 806357 за награждаване с орден Червена звезда. През 1981 г. неговият командир, сержант Яков Павлов почива на операционната маса и не успява да му помогне да получи удостоверение като ветеран от Сталинградската битка. Едва през 2003 г. се сбъдва мечтата на Анатолий Куришов да посети Мамаев курган и да се срещне с все още живи бойни другари.

Анатолий Николаевич Куришов, който защитава Сталинград от нацистите, когато е на 11 години, получава решение на Кировския районен съд на Хабаровск на 10 декември. Този съд отказва на последния жив защитник на легендарния Дом на Павлов правото да получи удостоверение за ветеран от Великата отечествена война. Това според ветеранската общност на Комсомолск е извършено без задълбочени експертни становища и съдът е взел за основа на решението си аргументите на служителите на кабинета, които са били отработени през годините, а те просто не са имали право да прекрачват ведомствени инструкции.