Направо към съдържанието

Анатолий Рибаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анатолий Рибаков
Анатолий Рыбаков
руски писател
Роден
Анато́лий Нау́мович Аро́нов
Починал
ПогребанГробище Кунцево, Русия

Националност Русия
Учил вРуски университет по транспорт
Работилписател
Литература
Периодот 1947 г.
Жанровероман, повест
Направлениесоциалистически реализъм
Дебютни творби„Кортик“ (1948)
Известни творби„Децата на Арбат“ (1982)
НаградиСталинска премия II степен (1951) – за романа „Водачи“ (1950)
Семейство
СъпругаАнастасия Тисячникова
Наталия Давидова
Татяна Винокурова-Рибакова
ДецаАлександър Рыбаков (1940—1994)
Алексей Макушински (р. 1960)

Уебсайт

Анатолий Рибаков (на руски: Анатолий Наумович Рыбаков) е руски писател, романист. Известен е със своята антисталинистка трилогия „Децата на Арбат“.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Анатолий Рибаков е роден в град Чернигов (дн. Чернихив, Украйна). На 5 ноември 1933 г. е арестуван от НКВД и осъден на 3 години заточение в Сибир за контрареволюционна агитация и пропаганда. След края на заточението, тъй като нямал право да живее в градове с паспортен режим, се скитал из Русия. Работел там, където не се налагало да попълва анкета. От 1941 г. е в армията. Участвал е в боеве на различни фронтове, като се почне от отбраната на Москва и се завърши с щурма на Берлин. Последната му длъжност била началник автослужбата на 4-ти Гвардейски стрелкови корпус, а званието му било инженер-майор. През 1960 г. е напълно реабилитиран.

Награждаван е с ордени „Отечествена война“ I и II степен, „Трудового Красного знамени“, „Дружбы народов“.

През 1948 г. Анатолий Рибаков написва популярната детска книга „Кортик“. През 1950 г. публикува новелата Шофьори (Водители), а през 1979 новелата Тежък пясък за съдбата на еврейско семейство по време на нацистката окупация. Най-популярната му творба е „Децата на Арбат“. Антолий Рибаков умира на 87 години, в резултат на усложнения, възникнали след операция на сърцето. Женен е за Татяна Рибакова. Имат двама сина – Александър и Алексей.

  • „Кортик“ (1948, повест)
  • „Водачи“ (1950, роман)
  • „Екатерина Воронина“ (1955, роман)
  • „Бронзова птица“ (1955-56, повест)
  • „Безименния войник“ (1970, повест)
  • „Изстрел“ (1975, повест)
  • „Тежък пясък“ (1979, роман)
  • „Децата на Арбат“ (1982, роман)
  • „Трийсет и пета и други години“ (1988, роман)
  • „Страх“ (1990, роман)
  • „Прах и пепел“ (1994, роман)