Анатолий Яцков
| Анатолий Яцков | |
| съветски разузнавач | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ваганковско гробище, Пресненски район, Русия |
| Награди | Октомврийска революция Червено знаме на труда (СССР) Червена звезда |
| Анатолий Яцков в Общомедия | |
Анатолий Антонович Яцков е съветски разузнавач, диоломат и офицер от държавната сигурност.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
В края на деветгодишното училище е работник, строител и механик.[1] Завършва Московския полиграфически институт (1937 г.). Работил е като инженер-технолог в Московската картографска фабрика на името на Дунаев. Той обича да скача с парашут.[1]
След като завършва училището със специално предназначение на НКВД през 1940 г., работи в централния апарат на външното разузнаване. През 1941 г. е изпратен в резиденция в Ню Йорк като оперативен агент. Провеждал отговорни операции за получаване на строго класифицирана и важна информация за ENORMOZ (известен също като Проект „Манхатън“). Благодарение на целенасочената работа на Яцков външното разузнаване чрез агентите, с които той е имал връзка, получава информация, изчисления и чертежи по Проекта „Манхатън“. Тази информация позволява на съветските учени да получат много полезни данни за изграждането на заводи за производство на оръжеен уран и плутоний, както и за производството на самата атомна бомба.
По време на работата си по проекта „Манхатън“ Яцков си сътрудничи с Хари Голд, който краде техническа документация от Pennsylvania Sugar Company, както и със съветския разузнавач Александър Феклисов, който прониква в групата на проекта „Манхатън“ чрез учения Клаус Фукс – Фукс е тясно свързан със Голд.
Яцков също е един от контактите на Юлиус Розенберг – името му фигурира в първоначалната версия на обвиненията срещу съпрузите Розенберг Мортън Собел и Дейвид Грийнглас. Но впоследствие името на Яцков е премахнато от обвиненията – той се ползва с дипломатически имунитет и заминава за СССР 4 години преди повдигането на обвиненията.
Докато е в командировка, той извършва отговорни операции, получавайки строго секретна и важна информация за съветската отбранителна индустрия. В следвоенния период той заема ръководни длъжности в централния разузнавателен апарат, многократно е пътувал в дългосрочни командировки в чужбина и ръководи факултета по научно-техническо разузнаване[1] в Института „Червено знаме“ на КГБ на СССР (сега Академия за външно разузнаване).
След приключване на командировката си в САЩ Яцков продължава да работи в отдела за научно-техническо разузнаване. Многократно пътува за оперативна работа в европейски и азиатски страни, като успешно изпълнява поставените задачи.
Умира на 26 март 1993 г. Погребан е на Ваганковското гробище.
През 1998 г. в Русия е издадена пощенска марка, посветена на Яцков.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Иванян, Э. А. Энциклопедия российско-американских отношений. XVIII-XX века. Москва, Международные отношения, 2001. ISBN 5-7133-1045-0. с. 696.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яцков, Анатолий Антонович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
