Клаус Фукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клаус Фукс
Klaus Fuchs
германски физик

Роден
Починал
28 януари 1988 г. (76 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Учил вЛайпцигски университет
Килски университет
Научна дейност
Областфизика
Учил приНевил Франсис Мот
Работил вЛос-Аламоска национална лаборатория (1944 – 1946)
Бирмингамски университет (1941 – 1944)
Единбургски университет (1937 – 1941)
Клаус Фукс в Общомедия

Клаус Фукс, пълно име Емил Юлиус Клаус Фукс (на немски: Emil Julius Klaus Fuchs) е германски физик, който е обвинен в доставянето на информация относно английските и американските разработки за създаване на атомна бомба на Съветския съюз.

Фукс е член на Комунистическата партия на Германия и при идването на нацистите на власт през 1933 г. успява да избяга в Англия. През 1937 г. защитава докторат по физика в Бристолския университет и е поканен да продължи с научните си занимания в Единбург.

Когато избухва Втората световна война, като германски гражданин, Фукс е интерниран в лагери на остров Ман и в Квебек, Канада. Професор Макс Борн от Единбургския университет се застъпва за него и в началото на 1941 г. Клаус Фукс се завръща в Единбург, където е привлечен от Рудолф Пайерлс към британската програма за създаване на ядрено оръжие. През 1942 г. получава британско поданство.

В края на 1943 г. Фукс е прехвърлен в Колумбийския университет в Ню Йорк, където започва работа по Проекта Манхатън.[1]

През 1945 г. с посредничеството на Хари Голд предава подробна информация за проекта на руснаците. През 1947 г. дава сведения за разработката на водородната бомба.

През 1948 г. е установено изтичането на информация по проектите и през 1949 г. (след като съветските кодове са дешифрирани), Фукс е задържан от служители на разузнаването в Англия. Разпитан е и е обвинен в шпионаж. През януари 1950 г. Фукс прави самопризнания, съден е на 1 март 1950 г. и на следващия ден получава присъда 14 години затвор (максималната присъда за издаване на военни тайни на приятелска нация).[1] На 7 март 1950 г. СССР прави официално изявление, в което отрича, че Клаус Фукс е бил съветски шпионин.

Показанията на Фукс пред британските и американските служби довеждат до процесите срещу Дейвид Грийнглас и Юлиус и Етел Розенберг в САЩ.

На 23 юни 1959 г. Клаус Фукс е освободен от затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност. Става член на Германската национална академия на науките Леополдина и на централния комитет на Германската единна социалистическа партия. Умира на 28 януари 1988 г. в Източен Берлин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Klaus Fuchs // Encyclopædia Britannica, 24 януари 2020. Посетен на 18 май 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]