Ангел Бънков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Бънков
български философ
Роден
Ангел Илиев Бънков
Починал
неизв.

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет

Ангел Илиев Бънков е български философ, доктор на философските науки, професор по логика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юли 1906 г. в монтанското село Златия.[1] През 1930 г. завършва философия в Софийския университет. От 1946 до 1947 г. специализира в СССР. След завръщането си става частен доцент в Софийския университет. През 1949 г. става редовен доцент, а от 1952 г. е професор. През 1968 г. става доктор на философските науки. В периода 1960 – 1973 г. e ръководител на Катедрата по логика, етика и естетика на университета[2]. Между 1963 и 1972 г. завежда секцията „Диалектически материализъм и логика“ към Института по философия при БАН.[3]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Из философията на Българското възраждане (на В. х. Ст. Берон). – ФПр., 1941, № 5, 459 – 473
  • Принос към историята на българската философска мисъл. 1943, 348 с.
  • Принос към руската класическа философска мисъл в логиката през XIX в. 1948, 144 е.
  • Марксистко-ленинската теория за нацията и национално-колониалният въпрос. 1951, 60 с.
  • История на логиката. 1953, 199 с.
  • История на България. Т. 2. (съветник) 1955, 1004 с.
  • История на логиката. 1957, 396 с.
  • Мислене и език. Изд. Наука и изкуство, 1960, 316 с.
  • Развитието на философската мисъл в България. 1966, 888 с.
  • Логика на научното и художествено творчество. Изд. Наука и изкуство, 1974, 201 с.
  • Логиката на Хегел и диалектическият материализъм. Партиздат, 1977, 388 с.
  • Логика и история. – В: Проблеми на логиката. Т. 3. 1977, 191 – 232.

Източници[редактиране | редактиране на кода]