Андрей Премянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Премянов
български офицер
Роден: 15 август 1922 г. (96 г.)
Починал:

Андрей Стойков Премянов е български партизанин и офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1922 г. в град Варна. Произхожда от семейството на бежанци от Източна Тракия. Баща му е от Лозенград. По време на Преображенското въстание 1903 г. е войвода на чета.

Член на БРП от 1940 г. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин в партизански отряд „Васил Левски“ от 1942 г. След гибелта на Атанас Александров - Герчо е командир на отряда.

След 9 септември 1944 г. е изпратен във Военното училище. Участва във войната срещу Германия като доброволец-боен командир. След края на войната завършва вечерна гимназия в Бургас. Служи в БНА (1945 – 1965).[1] Завършва, Генералщабната академия „Михаил Фрунзе” и Висшия институт „Феликс Дзерджински” в Москва. Командир на военно поделение „Шипка“ във Варна, на граничните отряди в Момчилград и Бургас[2]. Автор на мемоарната книга „Пътят“, С., 1997.

Родство. Синът му Красимир Премянов е политик.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 357
  2. Писахме да се знае – Без съд и присъда, Кн.1, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2005, ISBN 9548248522, стр.147