Ане Франк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анелизе Мари Франк
AnneFrankSchoolPhoto cropped.jpg
Родена 12 юни 1929 г.
Починала февруари 1945 г. (15 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Апатриди от 1941 г.
Активен период 1942 – 1944
Жанр мемоари
Известни творби „Задната къща“
Подпис Anne Frank signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Ане Франк в Общомедия

Анелис или Анелизе Мари Франк (на немски: Annelies Marie Frank, според някои източници Anneliese Marie Frank), съкратено Ане Франк (Anne Frank), е еврейско момиче, родено в Германия и прекарало по-голямата част от живота си в Нидерландия. По време на Втората световна война то се укрива от нацистите със своето семейство в Амстердам и води дневник, публикуван след края на войната. Тя умира в концентрационния лагер Берген-Белзен.

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Ане Франк е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите ѝ Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. те са принудени да изоставят спокойния живот, който водят на „Гангхоферщрасе“, и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн“ №37, ет 2. Тук Ане и Марго тръгват на училище и създават нови приятелства. Ото Франк създава и ръководи фирмата „Опекта“. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.

Войната[редактиране | редактиране на кода]

На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт“ №263, в задната част на сградата на „Опекта“. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта“, техни доверени приятели.

В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия ѝ рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща. Там изживява и най-красивия момент от живота си – влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Укриващите се живеят заедно добре две години.

Краят[редактиране | редактиране на кода]

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията – Антон Алерс, уж „приятел“ на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк“, близо до град Дренте. Там остават близо месец. На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц“. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в Аушвиц на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен“, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март – и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен“, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат“, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945, когато Съветската армия освобождава концлагера.

Успехът[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Неговите служителки Мип и Ели намират дневника на Ане. През 1947 г. Ото Франк сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Het Achterhuis“ – „Задната къща“ и веднага привлича вниманието на публиката. През 60-те години сградата на „Опекта“ се превръща в музей „Ане Франк“. Днес в предната част на къщата се намира централният офис на фондация „Ане Франк“, която има клонове в Берлин, Базел,Виена, Лондон и един в Съединените щати. Апартаментът на „Мерведеплейн“ №37 ет.2 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.

Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея. През 2004 г. екипът на „Дискавъри чанъл“ излъчва филма „Кой предаде Ане Франк?“. Най-добрата приятелка на Ане Жаклин ван Марстен написва книга за нея. Училището, в което е учила Ане, днес носи нейното име. Ане е толкова известна, че ѝ правят два паметника – единият е пред музея, а другият – в парка на „Мерведеплейн“.

В България книгата е издавана няколко пъти под заглавието „Задната къща“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Сградата на „Мерведеплейн“ №37, ет.2

  • Сградата на фондация „Ане Франк“

  • Паметникът на Ане Франк пред музея

  • Мемориален паметник в Берген-Белзен

Information icon.svg Кликнете върху миниатюрата, за да уголемите изображението

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Таня Савичева

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ане_Франк&oldid=8435357“.