Антисемитска лига (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за френската антисемитска лига. За немската антисемитска лига вижте Антисемитска лига.

Антисемитската лига на Франция, първоначално известна като Националната лига на Франция или Френската лига е антисемитска и антимасонска обществена организация основана през 1889 г. и ръководена от журналиста Едуар Дрюмон. Сред учредителите ѝ са Маркюз дьо Море и генерал Жак дьо Биз. Жул Гюрин е един от най-активните ѝ членове.

Седалището ѝ е в Париж, Rue Lepic.

За успеха на движението голяма роля изиграва брошурата на Едуар Дрюмон Еврейска Франция, както и кризата на буланжизма (реваншистко антигерманско движение за възвръщане на Елзас-Лотарингия). Основни печатни органи на лигата са La Libre Parole на Дрюмон, L'Antijuif на Гюрин, La Cocarde на Морис Барес, L'Intransigeant на Хенри Рохенфорд, както и католическия La Croix.

Лигата осъществява пропагандата си и чрез разпространение на листовки, плакати, като по време на избори предизвиква и няколко бунта. Тя участва в кампания срещу буланжизма, за изясняване истината по Панамския скандал, срещу оневиняването на Алфред Драйфус и в борбата срещу масонството, с което се цѐли в ликвидиране на последиците от либералната политика на Третата френска република.

През 1899 г. лигата се разцепва в резултат от един спор между Едуар Дрюмон и Жул Гюрин.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ligue antisémitique de France“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.