Антон Макаренко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Макаренко
съветски педагог

Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Националност украинец
Научна дейност
Област педагогика

Уебсайт www.makarenko.edu.ru
Антон Макаренко в Общомедия

Антон Семьонович Макаренко (на украински: Анто́н Семе́нович Макаре́нко), (на руски: Анто́н Семёнович Мака́ренко) е съветски възпитател, педагог в Украйна и писател в Русия.

Преди 1903 г. завършва педагогически курсове и започва да работи във вечерното училище в Белополие, като ограмотява колегите на баща си. В периода 1913 – 1917 г. завършва Полтавския висш институт (със златен медал).

В началото прогимназиален учител, след революцията Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и на бездомни безпризорни деца. През 1920 г. организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. — комуната „Феликс Дзерджински“. В тези колективи малолетните са разделени на групи за извършване на обща работа под ръководството на възпитател. Така те се социализират и придобиват чувство за „осъзната дисциплина“.

След педагогическата си практика и организационна работа (главно в Североизточна Украйна) Макаренко се преселва в Москва, където покрай работата си започва да пише по професията си. Сред по-известните му произведения са „Знамена на кулите“ (1938 г.) и романизираният разказ „Педагогическа поема“ (1933 – 1935 г.), в който споделя натрупания възпитателски опит. Книгата „Педагогическа поема“ е преведена на български и френски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]