Антон Макаренко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Макаренко
съветски педагог

Роден
Починал
1 април 1939 г. (51 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

Националностукраинец
НаградиЧервено знаме на труда (СССР)
Научна дейност
Областпедагогика

ПодписSignature. Anton Makarenko.jpg
Уебсайтwww.makarenko.edu.ru
Антон Макаренко в Общомедия

Антон Семьонович Макаренко (на украински: Анто́н Семе́нович Макаре́нко; на руски: Анто́н Семёнович Мака́ренко) е съветски възпитател, педагог в Украйна и писател в Русия.

Преди 1903 г. завършва педагогически курсове и започва да работи във вечерното училище в Белополие, като ограмотява колегите на баща си. В периода 1913 – 1917 г. завършва Полтавския висш институт (със златен медал).

В началото прогимназиален учител, след революцията Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и на бездомни безпризорни деца. През 1920 г. организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. – комуната „Феликс Дзерджински“. В тези колективи малолетните са разделени на групи за извършване на обща работа под ръководството на възпитател. Така те се социализират и придобиват чувство за „осъзната дисциплина“.

След педагогическата си практика и организационна работа (главно в Североизточна Украйна) Макаренко се преселва в Москва, където покрай работата си започва да пише по професията си. Сред по-известните му произведения са „Знамена на кулите“ (1938 г.) и романизираният разказ „Педагогическа поема“ (1933 – 1935 г.), в който споделя натрупания възпитателски опит. Книгата „Педагогическа поема“ е преведена на френски и български[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. МАКАРЕНКО, А. Педагогическа поема. Превод от руски език. Трайчо КОСТОВ (преводач). София: Издателство на БРП, 1948.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]