Антон Макаренко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антон Макаренко
съветски педагог

Роден
Починал
1 април 1939 г. (51 г.)
Националност украинец
Научна дейност
Област педагогика

Уебсайт http://www.makarenko.edu.ru/
Антон Макаренко в Общомедия

Антон Семьонович Макаренко (на украински: Анто́н Семе́нович Макаре́нко), (на руски: Антон Семёнович Макаренко) е съветски възпитател и автор, педагог в Украйна и писател в Русия.

Преди 1903 г. завършва педагогически курсове и започва да работи във вечерното училище в Белополие, като ограмотява колегите на баща си. В периода 1913 – 1917 г. завършва Полтавския висш институт (със златен медал).

В началото прогимназиален учител, след революцията Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и на бездомни безпризорни деца. През 1920 г. организира Колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. – комуната „Феликс Дзержински“. В тези колективи малолетните са били разделени на групи за извършване на обща работа под ръководството на възпитател. Така те се социализирали и преди всичко придобивали чувство за „осъзната дисциплина“.

След педагогическата му практика и организационна работа – главно в Североизточна Украйна, се преселва в Москва, където покрай работата си започва да пише по професията си. Сред по-известните му произведения са романизираният разказ „Педагогическа поема“ (1933 – 1935) за неговите експерименти (преведена на френски, издадена и на български) и „Знамена на кулите“ (1938).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]