Антс Лайкмаа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антс Лайкмаа
Ants Laikmaa
естонски художник
Автопортрет на Лайкмаа
Автопортрет на Лайкмаа
Рождено име Ханс Лайпман
Роден
5 май 1866
Фермата Пайба, село Арасте, община Вигала, Естония
Починал
19 ноември 1942
Националност естонец
Стил импресионизъм
Период 1891 – 1942
Академия Дюселдорфска художествена академия
Известни творби Автопортрет (1902)
Девойка от Ляяне (1903)
Портрет на Мари Ундер (1904)
Старец от Вигала (1904)
Портрет на Аугуст Кицберг (1915)
Антс Лайкмаа в Общомедия
 Антс Лайкмаа през 1930 г.
Антс Лайкмаа през 1930 г.
 Къщата-музей на Лайкмаа
Къщата-музей на Лайкмаа

Антс Лайкмаа е естонски художник. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антс Лайкмаа е роден на 5 май 1866 във фермата Пайба, село Арасте, община Вигала, Естония като Ханс Лайпман. Той е 13-тото дете в бедно естонско семейство. Посещава училища във Велисе, Хаапсалу и Лихула. Майка му умира по време на детството му. Лайкмаа открива интереса си към рисуването рано. От 1891 до 1893 и през 1896/98 следва в Дюселдорфската художествена академия. От 1897 до 1899 работи в Дюселдорф. Свързан е с Дюселдорфската художествена школа. През есента на 1899 г. се завръща в Талин. От 1900 до 1907 г. Лайкмаа работи като художник в Талин и Хаапсалу. Проучвания го водят в Белгия, Франция, Австрия, Финландия и Нидерландия. През 1901 г. организира първата естонска изложба в Талин, а през 1906 г. следва първата изложба в Тарту. През 1903 г. открива ателие в Талин. През 1907 г. основава Естонската асоциация на изкуството (Eesti Kunstiselts).

През 1904 г. 38-годишният Лайкмаа среща голямата любов на живота си, 21-годишната Мари Хакер (Marie Hacker), която по-късно променя името си на Мари Ундер (Marie Under), една от най-известните поетеси за времето си. В същата година той рисува два нейни портрета, които са сред най-известните му картини. От 1907 до 1909 г. живее най-вече във Финландия. От 1909 до 1913 г. пътува до големите европейски градове на изкуството. От 1910 до 1912 г. живее на Капри и Тунис. От 1913 до 1931 г. работи като художник на свободна практика и учител по изобразително изкуство в Талин. Сред учениците му е младият Алфред Розенберг. През 1927 г. се ражда единствената му дъщеря Айно Мари (по-късно Ану Килпийо, починала през 1969 г.), дете от моделката му с прякор „Мику“. През 1932 г. Лайкмаа заживява във фермата си в село Кадарпику, близо до Таебла в окръг Ляяне, която включва парк с големина 7 хектара. Там той живее и твори до края на живота си. Антс Лайкмаа почива на 19 ноември 1942 г. в Кадарпику, където е и погребан. Лайкмаа остава неженен през целия си живот. Фермата му е превърната в музей за живота и творчеството му през 1960 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Антс Лайкмаа е най-известен с акварелите си. Той донася импресионизма в Естония и често рисува пейзажи. Портретите му на интелектуалния и артистичния елит на Естония също са добре познати. Лайкмаа също така е политически активен, най-вече посредством обучения за разпространение на естонското изкуство и е един от основателите на Естонския национален музей (Eesti Rahva Muuseum) в Тарту.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. lla Rosenfeld, Norton T. Dodge, Jane Voorhees, Art of the Baltics: The Struggle for Freedom of Artistic Expression Under the Soviets, 1945 – 1991, Rutgers University Press, 2001, ISBN 0-8135-3042-3, p34

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ants Laikmaa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.