Антс Лайкмаа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Антс Лайкмаа
Ants Laikmaa
естонски художник
Автопортрет на Лайкмаа
Автопортрет на Лайкмаа
Рождено име Ханс Лайпман
Роден
Фермата Пайба, село Арасте, община Вигала, Естония
Починал
19 ноември 1942 г. (76 г.)
Националност естонец
Стил импресионизъм
Период 1891 – 1942
Академия Дюселдорфска художествена академия
Известни творби Автопортрет (1902)
Девойка от Ляяне (1903)
Портрет на Мари Ундер (1904)
Старец от Вигала (1904)
Портрет на Аугуст Кицберг (1915)
Антс Лайкмаа в Общомедия
 Антс Лайкмаа през 1930 г.
Антс Лайкмаа през 1930 г.
 Къщата-музей на Лайкмаа
Къщата-музей на Лайкмаа

Антс Лайкмаа е естонски художник. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антс Лайкмаа е роден на 5 май 1866 във фермата Пайба, село Арасте, община Вигала, Естония като Ханс Лайпман. Той е 13-тото дете в бедно естонско семейство. Посещава училища във Велисе, Хаапсалу и Лихула. Майка му умира по време на детството му. Лайкмаа открива интереса си към рисуването рано. От 1891 до 1893 и през 1896/98 следва в Дюселдорфската художествена академия. От 1897 до 1899 работи в Дюселдорф. Свързан е с Дюселдорфската художествена школа.

През есента на 1899 г. се завръща в Талин. От 1900 до 1907 г. работи като художник в Талин и Хаапсалу. Проучвания го водят в Белгия, Франция, Австрия, Финландия и Нидерландия. През 1901 г. организира първата естонска изложба в Талин, а през 1906 г. следва първата изложба в Тарту. През 1903 г. открива ателие в Талин. През 1907 г. основава Естонската асоциация на изкуството (Eesti Kunstiselts).

През 1904 г. 38-годишният Лайкмаа среща голямата любов на живота си, 21-годишната Мари Хакер (Marie Hacker), която по-късно променя името си на Мари Ундер (Marie Under), една от най-известните поетеси за времето си. В същата година той рисува два нейни портрета, които са сред най-известните му картини. От 1907 до 1909 г. живее най-вече във Финландия. От 1909 до 1913 г. пътува до големите европейски градове на изкуството. От 1910 до 1912 г. живее на Капри и Тунис.

Между 1913 и 1931 г. работи като художник на свободна практика и учител по изобразително изкуство в Талин. Сред учениците му е младият Алфред Розенберг. През 1927 г. се ражда единствената му дъщеря Айно Мари (по-късно Ану Килпийо, починала през 1969 г.), дете от моделката му с прякор „Мику“. През 1932 г. Лайкмаа заживява във фермата си в село Кадарпику, близо до Таебла в окръг Ляяне, която включва парк с големина 7 хектара. Там той живее и твори до края на живота си. Антс Лайкмаа умира на 19 ноември 1942 г. в Кадарпику, където е и погребан. Лайкмаа остава неженен през целия си живот. Фермата му е превърната в музей за живота и творчеството му през 1960 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Антс Лайкмаа е известен най-вече с акварелите си. Той донася импресионизма в Естония и често рисува пейзажи. Портретите му на представители на интелектуалния и артистичния елит на Естония също са широко известни. Лайкмаа е и политически активен, най-вече посредством обучения за разпространение на естонското изкуство и е един от основателите на Естонския национален музей (Eesti Rahva Muuseum) в Тарту.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. lla Rosenfeld, Norton T. Dodge, Jane Voorhees, Art of the Baltics: The Struggle for Freedom of Artistic Expression Under the Soviets, 1945 – 1991, Rutgers University Press, 2001, ISBN 0-8135-3042-3, p34

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ants Laikmaa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.