Арлекино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Арлекин)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арлекино
MarivauxArlequinPolishedLov.jpg
Характеристики
Описание персонаж от комедия дел арте
Пол мъж
Роден ХVІ век
Бергамо
Професия слуга
Арлекино в Общомедия

Арлекино, по-рядко Арлекин (на италиански: Arlecchino; на френски: Arlequin) е един от най-типичните и популярни персонажи от италианската Комедия дел арте. Той е най-известната маска на италианския площаден театър.

Арлекин и Пиеро, картина от Пол Сезан

Илюстрации на Арлекино датират от 1572, но със сигурност съществува от по-рано. Произходът на името е неизвестен, има многобройни теории за това. Една от тях е, че идва от творбата на Данте Алигиери „Ад“ - един от дяволите се казва Аликино. Друга теория е, че идва от името на скандинавски народен герой, Арленкьониг. Някои дори считат, че името означава малкият Херкулес.

Облекло[редактиране | редактиране на кода]

Маската на Арлекино е с малки цепки за очите и е изработена от черна кожа. Брадата и веждите на маската са гъсти и разрошени и има голяма брадавица на носа. Костюмът му е от дрипи, съшит от много кръпки в ромбовидна форма от много цветове, предимно синьо, червено, зелено и жълто. Носи мека шапка, на върха на която стои животинска опашка или перо. На сцената излиза с шутовска пръчка. Обут е в леки и удобни обувки, които му позволяват да прави акробатични номера.

Характер и поведение[редактиране | редактиране на кода]

Той е слуга от Бергамо. Арлекин е весел и наивен, не много умен, и не толкова ловък и повратлив като Бригела. Често върши глупости, и е мързелив, избягва работата, приказлив е, но в същото време учтив и скромен. Бригела възхищава с ловкост, а Арлекино предизвиква съчувствие със смешните си неприятности и несгоди.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Siro Ferrone. Arlecchino rapito. Sulla drammaturgia italiana all'inizio del Seicento, in Studi di Filologia e Critica offerti dagli allievi a Lanfranco Caretti, Roma, Salerno ed., 1985, vol. l, pp. 319–53.
  • Siro Ferrone. Arlecchino. Vita e avventure di Tristano Martinelli attore. Laterza ed., Bari, 2006.
  • Dario Fo [1987] Manuale minimo dell'attore. Prima edizione Torino 1987, Seconda edizione 1997.
  • Delia Gambelli. "Quasi un recamo di concertate pezzette": le composizioni sul comico dell'Arlecchino Biancolelli, in Biblioteca Teatrale, 1, 1971, pp. 47–95
  • Delia Gambelli. Arlecchino: dalla "preistoria" al Biancolelli, in Biblioteca Teatrale, 5, 1972, pp. 17–68
  • Sergio Monaldini. Arlecchino figlio di Pulcinella e Colombina. Note sulla famiglia Biancolelli, tra Bologna e Parigi, in L'Archiginnasio, XCI, 1996, pp. 83–161
  • Fausto Nicolini. Vita di Arlecchino, Ricciardi, Napoli, 1958
  • Allardyce Nicoll. Il mondo di Arlecchino. Guida alla Commedia dell'Arte, Bompiani, Milano 1980 (ed. originale: The World of Arlequin. A critical study of the Commedia dell'Arte, Cambridge University Press, 1963)
  • Ludovico Zorzi. La maschera di Arlecchino, in ID., L'attore, la commedia, il drammaturgo, Torino, Einaudi, 1990, pp. 154–166
  • Arianna Sartori. L'Arlecchino Tristano Martinelli – La Commedia dell'Arte nell'Arte Contemporanea, catalogo della mostra, Casa Museo Sartori, Castel d'Ario (MN), Archivio Sartori Editore, Mantova, 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]