Арлекино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арлекино
MarivauxArlequinPolishedLov.jpg
Характеристики
Описание персонаж от комедия дел арте
Пол мъж
Роден ХVІ век
Бергамо
Професия слуга
Арлекино в Общомедия

Арлекино, по-рядко Арлекин (на италиански: Arlecchino, на френски: Arlequin) е един от най-типичните и популярни персонажи от италианската Комедия дел арте. Той е най-известната маска на италианския площаден театър.

Арлекин и Пиеро, картина от Пол Сезан

Илюстрации на Арлекино датират от 1572, но със сигурност съществува от по-рано. Произходът на името е неизвестен, има многобройни теории за това. Една от тях е, че идва от творбата на Данте Алигиери „Ад“ - един от дяволите се казва Аликино. Друга теория е, че идва от името на скандинавски народен герой, Арленкьониг. Някои дори считат, че името означава малкият Херкулес.

Облекло[редактиране | редактиране на кода]

Маската на Арлекино е с малки цепки за очите и е изработена от черна кожа. Брадата и веждите на маската са гъсти и разрошени и има голяма брадавица на носа. Костюмът му е от дрипи, съшит от много кръпки в ромбовидна форма от много цветове, предимно синьо, червено, зелено и жълто. Носи мека шапка, на върха на която стои животинска опашка или перо. На сцената излиза с шутовска пръчка. Обут е в леки и удобни обувки, които му позволяват да прави акробатични номера.

Характер и поведение[редактиране | редактиране на кода]

Той е слуга от Бергамо. Арлекин е весел и наивен, не много умен, и не толкова ловък и повратлив като Бригела. Често върши глупости, и е мързелив, избягва работата, приказлив е, но в същото време учтив и скромен. Бригела възхищава с ловкост, а Арлекино предизвиква съчувствие със смешните си неприятности и несгоди.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Siro Ferrone. Arlecchino rapito. Sulla drammaturgia italiana all'inizio del Seicento, in Studi di Filologia e Critica offerti dagli allievi a Lanfranco Caretti, Roma, Salerno ed., 1985, vol. l, pp. 319–53.
  • Siro Ferrone. Arlecchino. Vita e avventure di Tristano Martinelli attore. Laterza ed., Bari, 2006.
  • Dario Fo [1987] Manuale minimo dell'attore. Prima edizione Torino 1987, Seconda edizione 1997.
  • Delia Gambelli. "Quasi un recamo di concertate pezzette": le composizioni sul comico dell'Arlecchino Biancolelli, in Biblioteca Teatrale, 1, 1971, pp. 47–95
  • Delia Gambelli. Arlecchino: dalla "preistoria" al Biancolelli, in Biblioteca Teatrale, 5, 1972, pp. 17–68
  • Sergio Monaldini. Arlecchino figlio di Pulcinella e Colombina. Note sulla famiglia Biancolelli, tra Bologna e Parigi, in L'Archiginnasio, XCI, 1996, pp. 83–161
  • Fausto Nicolini. Vita di Arlecchino, Ricciardi, Napoli, 1958
  • Allardyce Nicoll. Il mondo di Arlecchino. Guida alla Commedia dell'Arte, Bompiani, Milano 1980 (ed. originale: The World of Arlequin. A critical study of the Commedia dell'Arte, Cambridge University Press, 1963)
  • Ludovico Zorzi. La maschera di Arlecchino, in ID., L'attore, la commedia, il drammaturgo, Torino, Einaudi, 1990, pp. 154–166
  • Arianna Sartori. L'Arlecchino Tristano Martinelli – La Commedia dell'Arte nell'Arte Contemporanea, catalogo della mostra, Casa Museo Sartori, Castel d'Ario (MN), Archivio Sartori Editore, Mantova, 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]