Арно Холц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арно Холц
Arno Holz
Buettner Arno Holz.jpg
Роден 26 април 1863[1][2][3]
Починал 26 октомври 1929[1][2][3] (66 г.)
Професия поет, драматург, белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Holz Signature.gif
Уебсайт
Арно Холц в Общомедия

Арно Холц (на немски: Arno Holz) е немски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин.

Живот и творби[редактиране | редактиране на кода]

На осемнадесет години Арно Холц напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.

Портрет на Арно Холц, 1916 г.

Това е времето на първите стихове на Холц, събрани в книгата „Звънтящо сърце“ [4] (1883). За бунтарската стихосбирка „Книга на епохата. Песни на един модерен човек“ (1884) Холц получава литературната награда „Фридрих Шилер“. Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката „Одраният пегас“ (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891-1892 г. Холц публикува студията си „Изкуството. Неговата същност и неговите закони“, в която развива теорията за „последователен натурализъм с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: „Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността“.

Натурализъм[редактиране | редактиране на кода]

„Фантазус“ {1898)

Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание „Фрайе бюне“. Поетът си служи с „безримен стил“, като произведенията му са подчинени на „вътрешен ритъм“ – това Холц обосновава в програмното съчинение „Революция на лириката“ (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка „Фантазус“ (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка „Песни за една стара лютня“, изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост – по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието „Дафнис. Лирически портрет от XVII век“ (1904).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университета. Три години по-късно поетът публикува „Дванадесет любовни стихотворения“ (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.

Дълбока майска нощ

Тъй
сладко ... дишаше
нощта!
Под
тъмни кестени ... до лунноозарената стена
лежеше
ти
с притворени ... очи ... сред сенките.

Не се ... целувахме.

Мълчанието
казваше ... ни ... всичко.

1898 [5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Deutsche Weisen, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1884
  • Buch der Zeit. Lieder eines Modernen, 1886
  • Papa Hamlet, als Bjarne P. Holmsen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1889
  • Die Familie Selicke, gemeinsam mit Johannes Schlaf, Drama, 1890
  • Die Kunst. Ihr Wesen und ihre Gesetze, 1891
  • Der geschundne Pegasus. Eine Mirlitoniade in Versen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
  • Neue Gleise, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
„Дафнис“ (1904)
  • Berlin, das Ende einer Zeit in Dramen
    • Socialaristokraten, 1896
    • Sonnenfinsternis, Tragödie, 1908
    • Ignorabimus, 1913
  • Phantasus, 1898/99
  • Revolution der Lyrik, 1899
  • Richard M. Meyer, 1900
  • Die Blechschmiede, 1902
  • Johannes Schlaf, 1902
  • Aus Urgroßmutter’s Garten. Ein Frühlingsstrauß aus dem Rokoko, 1903
  • Lieder auf einer alten Laute, 1903
  • Dafnis. Lyrisches Portrait aus dem 17. Jahrhundert, 1904
  • Traumulus, Tragische Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1905
  • Frei!, Männerkomödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1907
  • Gaudeamus!, Festspiel zur 350jährigen Jubelfeier der Universität Jena, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1908
  • Die Perle der Antillen, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1909
Гробът на Арно Холц в Берлин
  • Büxl, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1911
  • Phantasus, (erweiterte Fassung), 1916
  • Flördeliese, 1919
  • Seltsame und höchst abenteuerliche Historie von der Insel Pimperle, 1919
  • Die befreite deutsche Wortkunst, 1921
  • Trio Seraphicon, 1923
  • Kindheitsparadies, 1924
  • Phantasus, (Fassung letzter Hand in drei Bänden), 1925
  • Zwölf Liebesgedichte, 1926
  • Entwurf einer „Deutschen Akademie“ als Vertreterin der geeinten deutschen Geistesarbeiterschaft, Offener, sehr ausführlicher Brief und Bericht an die Öffentlichkeit, 1926

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Arno Holz.
  4. Стихотворението „Ни щастие, ни звезда!“ в превод на Венцеслав Константинов
  5. „Дълбока майска нощ“ от Арно Холц, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]