Аскариоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ascariasis
Ascaris lumbricoides.jpeg
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 B77
МКБ-9 127.0
OMIM 604291
База данни
DiseasesDB
934
База данни
MedlinePlus
000628
База данни
eMedicine
article/212510
Мед. рубрики MeSH D001196
Аскариоза в Общомедия

Аскариоза е заболяване, причинено от кръглия червей Ascaris lumbricoides.[1] При инфекциите не се проявяват симптоми при повече от 85% от случаите, особено, ако броят на червеите е малък.[1] Симптомите се увеличават с увеличаването на броя на наличните червеи и може да включват задух и температура в началото на заболяването.[1] След тях може да следват симптоми като подуване на корема, болки в корема и диария.[1] Най-често засегнати са децата, и при тази възрастова група, инфекцията може да причини твърде слабо наддаване на тегло, недохранване и проблеми при ученето.[1][2][3]

Причина и механизъм[редактиране | редактиране на кода]

Инфекцията настъпва при ядене на храна и пиене на течност, заразени от яйца на Ascaris от изпражнения.[2] Яйцата се излюпват в червата, провират се през стената на червото и мигрират до белите дробове чрез кръвта.[2] Там те навлизат в алвеолите и преминават нагоре по трахеята, където биват изкашляни и погълнати.[2] После ларвите преминават за втори път през стомаха в червото, където стават възрастни червеи.[2]

Превенция и лечение[редактиране | редактиране на кода]

Превенция се извършва чрез подобрено хигиенизиране, което включва подобряване на достъпа до тоалетни и подходящо изхвърляне на изпражненията.[1][4] Измиването на ръцете със сапун изглежда предпазва от болестта.[5] В районите, където са засегнати повече от 20% от населението, се препоръчва да се лекуват всички през редовни интервали.[1] Повтарящите се инфекции са често срещани.[2][6] Не съществува ваксина.[2] Препоръчваното лечение от Световната здравна организация е с лекарствата албендазол, мебендазол, левамизол или пирантел памоат.[2] Други ефективни агенти включват трибендимидин и нитазоксанид.[2]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Около 0,8 до 1,2 млрд. души по света имат аскариоза, като най-засегнатото население е в Субсахарска Африка, Латинска Америка и Азия.[1][7][8] Това прави аскариозата най-често срещаната форма на предаване чрез почвата хелминтоза.[7] От 2010 г. насам тя е причинила около 2700 смъртни случая в сравнение с 3400 през 1990 г.[9] Един друг вид Ascaris заразява свинете.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Dold, C. Ascaris and ascariasis.. // Microbes and infection / Institut Pasteur 13 (7). Jul 2011. DOI:10.1016/j.micinf.2010.09.012. с. 632 – 7.
  2. а б в г д е ж з и Hagel, I. Ascaris lumbricoides: an overview of therapeutic targets.. // Infectious disorders drug targets 10 (5). Oct 2010. DOI:10.2174/187152610793180876. с. 349 – 67.
  3. Soil-transmitted helminth infections Fact sheet N°366. // World Health Organization. June 2013.
  4. Ziegelbauer, K. Effect of sanitation on soil-transmitted helminth infection: systematic review and meta-analysis.. // PLoS medicine 9 (1). Jan 2012. DOI:10.1371/journal.pmed.1001162. с. e1001162.
  5. Fung, IC. Ascariasis and handwashing.. // Transactions of the Royal Society of Tropical Medicine and Hygiene 103 (3). Mar 2009. DOI:10.1016/j.trstmh.2008.08.003. с. 215 – 22.
  6. Jia, TW. Soil-transmitted helminth reinfection after drug treatment: a systematic review and meta-analysis.. // PLoS neglected tropical diseases 6 (5). 2012. DOI:10.1371/journal.pntd.0001621. с. e1621.
  7. а б Keiser, J. The drugs we have and the drugs we need against major helminth infections.. // Advances in parasitology 73. 2010. DOI:10.1016/s0065-308x(10)73008-6. с. 197 – 230.
  8. Fenwick, A. The global burden of neglected tropical diseases.. // Public health 126 (3). Mar 2012. DOI:10.1016/j.puhe.2011.11.015. с. 233 – 6.
  9. Lozano, R. Global and regional mortality from 235 causes of death for 20 age groups in 1990 and 2010: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2010.. // Lancet 380 (9859). Dec 15, 2012. DOI:10.1016/S0140-6736(12)61728-0. с. 2095 – 128.