Атанасиос Аргирос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанасиос Аргирос
Αθανάσιος Αργυρός
гръцки революционер и общественик
Атанасиос Буковалас, Атанасиос Аргирос и Георгиос Караманлис

Роден
1859 г.
Починал
1945 г. (86 г.)
Депутат в Гръцкия парламент:

Атанасиос А. Аргирос (на гръцки: Αθανάσιος Α. Αργυρός) е гръцки политик и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанасиос Аргирос е роден през 1859 година в серското гръцко градче Нигрита. Учи в гръцко училище в Нигрита, а след това от 1872 до 1876 година учи в Серското гръцко училище при Димитриос Марулис.[1][2] Работи като учител в Джинджос (1876-1877), по-късно в Цариград и Кавала.[2] Учи право в Атина, във Франция и в Германия.[2] В 1892 - 1893 година издава в Атина „Геники Епитеорисис“, пионерско списание за изкуство, наука, политика. Участва активно в така наречената Македонска борба, като пропагандатор - публикува статии по Македонския въпрос и организатор на първите въоръжени чети на гръцката пропаганда.[2][2] В 1905 година в Атина създава и оглавява Македонския силогос „Александър Велики“ след обединение на Македонския силогос и Македонското братство.[2]

В 1906 година заминава за Америка и обикаля Ню Йорк, Филаделфия, Бостън, Питсбърг, Лоуъл, Чикаго. Работи като редактор във вестник „Термопили“. Купува друг вестник „Атина“. В Америка се опитва да популяризира гръцките позиции по Македонския въпрос и среща яростната реакция на вестник „Атлантис“.[2]

На 31 май 1915 година, докато е още в Америка, е избран за депутат в гръцкия парламент от ном Сяр от партията на Елевтериос Венизелос и се връща в Гърция. Отново става депутат на 1 ноември 1920 година от Народната партия и на 2 март 1922 година поема поста министър на земеделието. Работи като адвокат в Сяр в 1923 - 1926 година и като журналист.[2] На 7 ноември 1926 година става министър на образованието и остава на поста до август 1927 година. Избиран е на изборите от 25 септември 1932 и 9 юни 1935 година. На 10 октомври 1935 година се присъединява към Народния радикален съюз на Кондилис и Теотокис и в 1936 година става председател на Комисията за държавните доставки. В 1938 година създава Културен център в Сяр.[2]

Пише „История на Атина“ (1901),[3] „Сборник на римското право“ (Επιτομή Ρωμαϊκού Δικαίου), превежда „Римска история“ от Дюри, „Световна история“ от Ягер, „Учебник по пандектно право“ на Бернард Виндшайд.[2]

Умира беден във Волос през 1945 година.[1][2][4]

На 18 май 1952 година в родния му град Нигрита е поставен негов бюст, дело на племенника му Умвертос Аргирос.[2] Името му носи улица в Сяр.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. с. 32. Посетен на 2014-06-25.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Αθανάσιος Α. Αργυρός (1859-1945). // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-06-25.
  3. Αργυρός, Αθανάσιος. Ιστορία των Αθηνών. Αθήναι, Ι. Σαλιβέρου, 1901.
  4. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-11-29.
     Портал „Македония“         Портал „Македония