Афродита Алексиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Афродита Алексиева
българска класическа филоложка
Родена
22 август 1938 г. (80 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област класическа филология
археология
Образование Софийски университет
Титла старши научен сътрудник

Афродита Зурмалиева Алексиева е българска археоложка и класическа филоложка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 22 август 1938 г. в Созопол. През 1962 г. завършва класическа филология с профил археология и музейно дело в Софийския университет. През 1962 – 1967 г. работи като музеен работник. От 1971 г. е научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, от 1972 г. е доктор по филология, а от 1988 г. е старши научен сътрудник.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Преводните повести и романи от гръцки през първата половина на XIX век (до Кримската война)“ (1974)
  • „Гръцката просвета и формирането на българската възрожденска интелигенция“ (1979)
  • „Две преводни драми през Възраждането“ (1980)
  • „Българо-балкански културни взаимоотношения 1878 – 1944“ (1986, съставител, в съавторство)
  • „Преводна проза от гръцки през Възраждането“ (1987)
  • „Софроний Врачански. Съчинения“ (съставител, т. 1 – 1989, т. 2 – 1992)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Чолов, Петър. Български историци. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 13.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „България“         Портал „България