Направо към съдържанието

Афур Йонгден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Афур Йонгден
тибетски тулку
Роден
Починал
7 ноември 1955 г. (55 г.)

РелигияБудизъм
Семейство
Други родниниАлександра Давид-Неел
Подпис
Афур Йонгден в Общомедия
Александра Дейвид-Неел и Лама Афур Йонгден в Тибет

Афур Йонгден на английски: Aphur Yongden също наричан Albert Arthur Yongden и Lama Yongden или от неговото тибетско религиозно име: སྙིངརྗེ་རྒྱ་མཚོ, Wylie: snying-rje rgya mtsho, THL: Nyingje Gyatso (25 декември 1899 г. в Сиким – 7 октомври 1955 г. в Дин ле Бен) е лама от Сиким, роден от тибетски родители. Той е признат за тулку.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той придружава Александра Давид-Неел от 1914 г. и тя го прави свой осиновен син през 1929 г.[2]

Те се оттеглят в пещерата на отшелничество на надморска височина от 3900 метра, в Северен Сиким, близо до манастира Лачен Гомчен Ринпоче близо до град Лачен. Градът е близо до индо-тибетската граница и двамата са я пресекли два пъти, отивайки в Шигадзе, където са били приети между 17-ти и 26 юли 1916 г. от 9-ия Панчен ЛамаТубтен Чокий Нийма в манастира Ташилунпо, за който Александра прави описание.[3] През 1916 г. Йонгден и Александра са изгонени от Сиким от британците, защото пътуват до Тибет без да искат разрешение.[4]

Те (Александра и той) остават два месеца в Лхаса, столицата на Тибет, през които посещават свещения град и големите околни будистки манастири: Дрепунг, Сера, Ганден, Сами ... Но Александра Дейвид-Неел, преоблечена като просяк, най-накрая е разобличена (защото е твърде чиста: всяка сутрин ходи да се мие в реката) и изобличена от Царонг Шапе (губернатор на Лхаса), който решава да ги остави сами и да продължат мисията си. Йонгден беше ключът, който позволява на Александра да постигне всичко, което прави, той също се явява малко късче от Тибет, което позволява на старата дама да не се чувства твърде сама във Франция. Той определено е най-важният човек за нея.

През 1925 г. той пристига във Франция с Александра Дейвид-Неел, която се установява в Тулон, преди да се премести в Дин ле Бен през 1928 г., където тя купува къща. Афур Йонгдън законно става неин осиновен син и я придружава на лекционнитеи обиколки във Франция и Европа. Между 1937 и 1946 г. те се завръщат в Азия. Той придружава Александра Дейвид-Неел, когато тя напуска Азия завинаги със самолет от Калкута през юни 1946 г. На 1 юли те пристигат в Париж, където остават до октомври, когато заживяват в Дин ле Бен, 6 в къщата на Александра Давид-Неел, наречена „Самтен Дзонг“, където Йонгден почива на 7 октомври 1955 г. вследствие на тежка уремична атака.[5]

Неговата пепел е транспортирана до Варанаси през 1973 г. от Мари-Мадлен Пейронет, за да бъде разпръсната с тази на Александра Давид-Неел в река Ганг. Създадена е литературна награда, носеща името на знаменитата изследователка на Тибет и нейния осиновен син, наградата „Александра-Давид-Неел и Лама Йонгден“.

Афур Йонгдън е автор на няколко книги.

Афур Йонгден на български език[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Middleton, Ruth. Alexandra David-Neel: Portait of an Adventurer Paperback. No location, Shambhala, 1989. ISBN 0877734135. p. 147. (на английски)
  2. Pouillon, François. Dictionnaire des orientalistes de langue française. Paris, IISMM-Karthala, 2008. ISBN 2845868022. p. 262. (на френски)
  3. Jagou, Fabienne. Le 9e Panchen Lama (1883 – 1937). Paris, EFEO, 2004. ISBN 2855396328. p. монографии: 191. (на френски)
  4. Alexandra David Neel. Biographie 5 // alexandra-david-neel.org, 16 септември 2023. Архивиран от оригинала на 2023-09-29. Посетен на 18 септември 2023. (на френски)
  5. Brosse, Jacques. Alexandra David-Neel. Espaces Libres, 1991. ISBN 2226293639, ISBN 9782226293633. (на френски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aphur Yongden в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​