Александра Давид-Неел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александра Давид-Неел
френско-белгийски пътешественик
Александра Давид-Неел 
Родена: 24 октомври 1868
Сен Манде, Франция
Починала: 8 септември 1969  (на 100 години)
Дин, Франция

Александра Давид-Неел, с рождено име Луиз-Йожени-Александрин-Мари Давид, е френски пътешественик, теософ и анархист.

Пребивава в Африка, Индия, Сиким, Япония и Тибет. Автор на редица пътеписи от тези места. На 21 год. посещава лекциите в Сорбоната по източните езици, както и сбирките на Теософското общество. В Париж членува във феминистки, масонски и анархистически общности. От ранните си години се интересува от необичайни и увлекателни четива като приключенските романи на Жул Верн и слуша разказите на познатия географ Елизе Реклю за страните, в които е пребивавал. Благодарение на него тя е "заразена с вируса" на анархизма и атеизма, както и с този на окултизма.

В детството си избягва от родителите си и пътешества във Франция и Испания на велосипед. Обучава се в католическото училище и Брюкселската консерватория. Пее добре и дава надежда като пианист. По-късно родителите я изпращат в Лондон за повишаване на нейната квалификация като инструменталист. Там се запознава с основателя на теософското общество Елена Блаватска, която заинтересува Александра с разказите си за Тибет.

През 1888 г. Александра е посветена във "Великата символическа шотландска ложа на Франция", която сменя своето име през 1902 г. на Международен смесен масонски орден на истинския човек. Достигнала посвещение на 30 градуса на Древния и приет шотландски устав. През 1890 г. заминава за Индия. По-късно в Тунис среща железопътния инженер Филип Неел, за когото се омъжва през 1904 г. Следва дълго и рисковано пътешествие в Азия, където изучава мистичните традиции на Северния будизъм. В Сиким среща и осиновява Йонгден, който е неин спътник повече от 40 години. Доктор по философия от 1912 г. в Санскритския колеж в Калкута. Първи докторат, връчен на жена от Европа. Научна сфера: лингвистика, окултизъм, етнография, сравнителна религия и ориенталистика.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Moeтo пътувaнe дo Лхaсa
  • Tибeтски зaгaдки: силaтa нa бeзднaтa
  • Tибeтски зaгaдки: лaмaтa нa пeттe мъдрoсти
  • Тибетски загадки: любов и черна магия
  • Тибет: магия и тайна

Външни препратки[редактиране | edit source]