Ахмад Джамал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахмад Джамал
Ahmad Jamal
американски композитор
Роден
Починал
16 април 2023 г. (92 г.)

Религияислям
НаградиГрами за цялостен принос
Музикална кариера
ПсевдонимAhmad Jamal
Стилджаз, Хип-хоп, хард боп, постбоп
Инструментипиано
Активностот 1948 г.
ЛейбълАтлантик Рекърдс“, Cadet Records, OKeh Records, 20th Century Records, Philips Records
Участник вAhmad Jamal Trio

Уебсайтwww.ahmadjamal.com
Ахмад Джамал в Общомедия

Ахмад Джамал (на английски: Ahmad Jamal) е джаз пианист, композитор и аранжьор, роден в Питсбърг, САЩ.

Той е сред любимите пианисти на Майлс Дейвис и оказва влияние върху Първия голям квинтет (Дейвис, Колтрейн, Гарлънд, Чембърс, Джоунс). Дейвис дълго време се възхищава на начина, по който Джамал използва пространството и създава своята динамика, и дори инструктира Уинтън Кели да звучи като Джамал във „Freddie Freeloader“ от албума „Kind of Blue“ (1959).

През 1980-те години Джамал започва да гастролира по-често из САЩ и в Европа, в клубове и на фестивали. Обикновено е съпровождан от басиста Джеймс Кемък и барабаниста Идрис Мухамад. Свирил е и със саксофониста Джордж Коулман.

Роден е в Питсбърг в щата Пенсилвания. Рожденото му име е Фредерик (Фреди) Ръсел Джоунс, но той го променя на Ахмад Джамал с приемането на исляма през 1952 г. Фредерик учи в гимназията „Джордж Уестингхаус“ в родния Питсбърг. С пианото се запознава, когато е на 3 години, и започва да изучава инструмента на 7-годишна възраст под ръководството на Мери Кардуел Досън.

Включва се в оркестъра на Джордж Хъдсън в края на 1940-те години, но се разделя с него поради различия в музикалните възгледи. Първият му албум „Ahmad's Blues“ е записан през 1951 г. със звукозаписната компания „Okeh“. Скоро след това се присъединява към групата „The Four Strings“, но тя се разпада. През 1951 г. основава „The Three Strings“ заедно с басиста Израел Кросби и китариста Рей Крофорд. Последният по-късно е заменен от Върнъл Фурние.

На 16 и 17 януари 1958 г. триото свири в зала „Пършинг“ в чикагския хотел „Пършинг“ и впоследствие издава материала под формата на лайв албум, озаглавен „But Not for Me“, който е сред 10-те най-продавани албуми месеци наред. Песента „Poinciana“, с която Джамал добива известност, е записана за първи път именно на този албум.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джамал се ражда в Питсбърг, щата Пенсилвания. Той започва да свири на пиано, когато е на 3. Според един анекдот, веднъж неговият чичо Лорънс провокира малкия Ахмад да повтори това, което е изсвирил. Формалното обучение на Джамал на пиано стартира на 7-годишна възраст, при учителката Мери Кардуел Доусън, която той описва като голям фактор. Неговите питсбъргски корени остават неделима част от идентичността му („Питсбърг означава всичко за мен и това все още е вярно“, казва той през 2001). В този град той се заравя в музиката на джаз творци като Ърл Хайнс, Били Стрейхорн, Мери Лу Уилямс, както и Ерол Гарнър. Джамал също така учи при пианиста Джеймс Милър и започва да свири професионално, когато е на 14. В този момент, той е признат за „бъдещо величие“ от пианиста Арт Тейтъм. Когато един нюйоркски критик го пита за навиците му спрямо практиката, Джамал коментира така: „Аз практикувах и практикувах, при една отворена врата, като се надявах, че някой ще дойде и ще ме открие. Никога не съм бил практик в смисъл на 12-часов работен ден, но винаги съм мислил за музиката. Мисля за музика през цялото време.“

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

След завършването на гимназията „Джордж Уестингхаус“ през 1948 г., Джамал започва да прави турнета с оркестъра на Джордж Хъдсън. Той се присъединява към концертната група Фор Стрингс, която не след дълго се разпуска след като цигуларя Джо Кенеди – младши си тръгва от нея. През 1950 г. се преселва в Чикаго (където променя името си на Ахмад Джамал) и свири от време на време с местни музиканти като саксофониста Фон Фриман и Клод Маклин, както и като индивидуален музикант в Палм Тавърн, където понякога е съпровождан от барабаниста Айк Дей.

Той прави първите си кратки записи за Оке през 1951 г. с Три Стрингс (които по-късно се прекръстват на Трио Ахмад Джамал, въпреки че Джамал предпочита да избягва термина „трио“): другите членове са китаристът Рей Крофорд и баскитаристите Еди Калхун (1950 – 52), Ричард Дейвис (1953 – 54) и Израел Кросби (от 1954 г.) Три Стрингс договарят разширен ангажимент в чикагския Блу Ноут, но славата ги застига едва след като свирят в Ембърс в Ню Йорк. Тогава Джон Хемънд ги чува и ги привлича към Оке Рекърдс. Хемънд е звукозаписен продуцент, който открива талантите на музиканти като Бени Гудман, Били Холидей и Каунт Бейси, като също така помага на триото на Джамал да постигне критически завоевания. Джамал записва музика и за Парът (1953 – 55) и Епик (1955), като използва схемата от един пианист, един китарист и един баскитарист. Триото сменя звученето си след като Крофорд е заместен от барабаниста Върнъл Фурние през 1957 година. Групата работи като „Хаус Трио“ в чикагския хотел Пършинг. Триото издава концертния албум But Not for Me, която застава в класацията за най-добри продажби за цели 108 седмици. Добре известната песен Poinciana е записана за първи път на този албум.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]