Направо към съдържанието

Ахмет Ада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахмет Ада
Ahmet Ada
Роден1947 г.
Починал19 март 2016 г. (69 г.)
Професияпоет, писател
Националност Турция
Активен период1966 – 2016
Жанрлирика
Направлениесоциален реализъм
Течениевторо ново поколение

Ахмет Ада (на турски: Ahmet Ada) е турски поет и писател.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Ахмет Ада е роден през 1947 г. в Джейхан, вилает Адана, Турция, в семейството на Назире Ада и Ахмет Ада. Посещава основно и средно училище в Джейхан. Докато учи в гимназията в Джейхан, се налага да напусне през 1965 г. заради финансови затруднения на семейството. Работи на различни места, след което през 1971 г. работи като служител частни компании в Кайсери, където се пенсионира през 1993 г. През 2002 г. се установява в Мерсин.[1][2][3]

Първото му стихотворение „Книги за ковчежета“ (Tabuttur Kitaplar) е публикувано в списание „Абстрактно“ през 1966 г. Там публикува през годината и първата си статия „Детството на Хилми“, анализ на поезията на Хилми Явуз. Творбите му са публикувани в различни списания за изкуство и литература като Hâkimiyet Sanat, Saçak, Dönemeç, и Somut. Първата му книга, стихосбирката „Изгревът на розата“ (Gün Doğsun Gül Üstüne), е издадена през 1980 г. и получава наградата на Академията за поетични постижения. За произведенията си получава и наградите за поезия „Джейхун Атуф Кансу“, „Юнус Нади“ и „Джемал Сюрея“. Част от стиховете му са преведени на френски, немски, английски и кюрдски.[1][2][3]

Ахмет Ада е сред важните представители на поезията от 1980-те години. Причисляван е към течението второ ново поколение, но създава характерна собствена лирика – епични, лирични, меланхолични и деликатни стихотворения, подхранвани от реалистични нагласи, включващи местни елементи и социален реализъм. Член е на Синдиката на писателите в Турция.[1][2]

Ахмет Ада умира след тежко боледуване на 19 март 2016 г. в Адана. Погребан е в Кайсери.[1][3]

  • Gün Doğsun Gül Üstüne (1980) – награда на Академията[4][1][3]
  • Acıyla Akran (1983)
  • Yaz Kırlangıcı Olsam (1985)
  • Aşk Her Yerde (1990) – награда „Джейхун Атуф Кансу“[2]
  • Vakit Yok Hüzünlenmeye (1992) – награда „Юнус Нади“[2]
  • Günyenisi Lirikler (1992)
  • Yitik Anka (1993) – сборник от първите три книги
  • Ramazan (1994)
  • Taş Plak Gazelleri (1995)
  • Küçük Bir Anmalık (1996)
  • Begonyalı Pencere (1998)
  • Denize Atılan Çiçek (1999)
  • Gökyüzünün Fıskiyesi (2003)
  • Denizin Uykusu Üstümde (2004)
  • Kantolar (2006)
  • Yeni Kantolar (2007)
  • Sonsuz At (Seçme Şiirler) (2009)
  • Sözcükler Denizi: Seçme Şiirler (2009)
  • Taşa Bağlarım Zamanı (2009)
  • Paçalı Bulut (2010)
  • Yoktur Belki Ahmet Ada Diye Birisi (2010) – награда „Джемал Сюрея“[2]
  • Uçurum Otu (2012)
  • Çiçek Kokan Ağzı (2013)
  • Taşın Sesi (2014)
  • Yağmur Başlamadan Eve Dönelim (2015)
  • Derin Göller Kalbindir (2017)
  • Şiir Okuma Durakları (2004)[1]
  • Şiir İçin Boş Levhalar (2006)
  • Modern Şiir Üzerine Yazılar (2007)
  • Şiir Dersleri (2011)
  • Поезията на Ахмет Ада (2009) – доклади от симпозиум на тема „Поезията на Ахмет Ада, 40 години в изкуството“ във Факултета по изкуства и науки на Университет „Чукурова“[1]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ahmet Ada в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​